Всеки главен готвач би искал да притежава върховното признание - звездата Мишлен, така, както всеки учен би искал да спечели Нобелова награда. Това води до мигновена слава и тълпи от посетители в ресторанта, в който работи. Тези от тях, които притежават три звезди Мишлен, стават негласни членове на малобройния клуб на най-елитните шефове в света.
Тази звезда е определено индикация, че в съответния ресторант шеф-готвачът се е справил най-добре.
Ако се върнем в годините назад, в края на Х1Х век фирма от Франция с името Мишлен започва да произвежда автомобилни гуми по свой собствен патент. По това време автомобилите са били все още малко на брой /около 3000 бр./ и за да възбудят интереса към колите, двамата братя Андре и Едуард Мишлен решават да публикуват безплатен пътеводител за шофьорите с името Гид Мишлен. В него се предлага информация, от която всеки автомобилист имал необходимост - карти, инструкции за ремонт, смяна на гуми и т.н. и разбира се - списък с добри хотели, в които е могло да се отседне и похапне.
Във времето напред двамата братя Мишлен издават пътеводител за Белгия, Алжир, Тунис, Алпите, Бавария, Холандия, по-късно и за Германия, Испания, Италия. Основен цвят на този пътеводител е приет да бъде червеният.
Ресторантите се появяват в гида на Мишлен като самостоятелно звено чак през 1920 г., а шест години по-късно на най-качествените от тях започват да присъждат звезда, а през 1931 г. се добавят втората и третата звезда. Всяка присъдена звезда е равна на много добър ресторант, две звезди е равно на отлично готвене, заслужаващо отклонение от пътя, а три звезди съответстват на изключителна кухня, която заслужава специално пътуване.
Звездите се присъждат единствено за качество на храната, а за обстановката и обслужването се присъжда т.нар. couverts, т.е. прибори, това е вид иконка с изображение на вилица и лъжица и са в различни цветове, черно или червено. Последните са за изключително добро обслужване и комфорт.
За наградата звезда Мишлен са специално обучени анонимни инспектори, които посещават заведението и дават своята оценка. Те са с висше образование или имат професионален опит в хранителната индустрия и в хотелския мениджмънт, притежават интелект, вкусова памет, с която да сравняват дадено ястие в момента на хранене или което са опитали преди повече от шест месеца.
След посещението на даден ресторант те изготвят анализ, като дават своите впечатления в писмен вид. Никога не се знае кой ресторант в кой момент ще бъде посетен от инспектор на Мишлен. Това винаги се пази в дълбока тайна. Допреди няколко години инспекторите не са имали право да дават интервюта, винаги са били обвити в тайнственост, включително са били и задължавани да не разкриват пред своите близки какво е естеството на тяхната работа.
Когато даден инспектор посети ресторант, той спазва някои прости принципи при поръчването на храната. Най-често изборът е върху ястия, които се приготвят с повече съставки и продукти. По този начин те ще се уверят в сложността и уменията на главните готвачи и техните екипи. Никога не се поръчва салата, а много рядко супа. Набляга се на основните ястия и десерт.
Всяка поднесена храна се следи дали е приготвена перфектно и технически правилно, структура на ястието и не на последно място - креативност на шеф-готвача, т.е неговият почерк, който трябва да е индивидуален.
Заведенията, на които се присъжда трета звезда, се посещават най-много от 8 до 10 пъти годишно и винаги от различни инспектори. След това те пишат съответни доклади, въз основа на тях се решава колко звезди да бъдат присъдени.
Най-много звездни ресторанта има във Франция и това е напълно обяснимо -
Франция се гордее с най-добрата си кухня. Следват Япония - цели 26 бр., САЩ, Германия, Испания. Интересно е, че и Китай има своите звездни ресторанти, цели 9 бр., следват още Великобритания, Швейцария и т.н.
Звездата Мишлен е съпоставима с очакването на наградите Оскар.
За мнозина шефове Мишлен е сбъдната мечта, но едновременно с това е и нож с две остриета. Шеф-готвачите и техните екипи са извънредно напрегнати - едно да запазят тъй бленуваната за тях звезда, а от друга страна - от многото работа и напрежение, което им създава този вид перфекционизъм. Те са длъжни да запазят високото ниво, а евентуалната загуба би могло да има катастрофални последици и довеждането до фалит.
В интервю с небезизвестния Гордън Рамзи, който доскоро беше притежател на три звезди Мишлен, той отговаря на въпроса какво би направил, ако разбере, че негов асистент е виновен за провала на приготвено ястие: Ще го заведа в най-красивия норвежки фиорд и ще го удавя там.
Британският MasterChef Марко Пиер Уайт след три звезди Мишлен се отказва от тях и се оттегля от готвенето. Той е наясно и си дава сметка, че с тези звезди е постигнал целите си, но и нанесъл огромни жертви в лично отношение със семейството си, в живота си в името на кариерата. Осъзнава, че е вид затворник на собствения си свят, да работи неспирно шест дни в седмицата, да е неотлъчно до кухнята и състава си от помощници и да няма време за близките си, децата си и да загуби своето лично пространство.
Такава е цената на звездата Мишлен за повечето от неговите колеги - това е избор на живот, битката за звезда е винаги на живот и смърт, това го доказва и историята. Тази бленувана звезда отнема живота и на един изключителен MasterChef - г-н Лоазо, който печели три звезди Мишлен, но впоследствие губи позициите си на френски кулинарен гуру, изпада в дълбока депресия и историята му завършва с фатален край - само на 52 години той решава да прекъсне живота си.
Звездите Мишлен са и страх и отчаяние, възторг и триумф, за всеки готвач е престижно да притежава така желаната звезда "Мешлен".
