Солта е една от най-вкусните подправки, към които повечето хора проявяват особен афинитет. Любима, но и според мнозина доста опасна. Неведнъж сме чували съветите на наши познати и близки да намалим солта до минимум, защото тя не била полезна. Всъщност, истината е, че солта е един от жизнено необходимите за организма елементи, просто е важно да не прекаляваме с нея.
Тя е просто поредното вещество, полезно в умерени количества и вредно в преувеличени такива. Тя се превръща в наш неприятел, когато ние го позволим.
Как да запазите „приятелството” си с нея? Как да ни е вкусно, но не толкова солено или иначе казано как да се храним, ако искаме да намалим приема на сол.
Има няколко лесни и прости техники, с които можем да намалим приема на сол, но едновременно с това да си набавяме необходимото количество. Техники, с които организмът ни ще се чувства добре, няма да бъде застрашен от прекомерния прием на тази съставка, но пак ще си набавя нужното.
Когато подправяте ястието си, опитайте вместо сол да сложите лимонов сок. Той придава солен вкус, който ще задоволи жаждата ви нея.
Когато овкусявате гозбите си, вместо със сол, го направете с други подправки – джоджен, черен пипер, чубрица, босилек и т.н.
Когато приготвяте салати, не добавяйте сол, ако сте сложили сирене. То е достатъчно солено.
Когато готвите месо, не го осолявайте допълнително. Месата съдържат необходимото за добрия вкус на ястието количество сол.
Когато пазарувате, избягвайте пържените храни, в това число и ядките. Вземете си сурови – те са по-полезни за организма. Хубаво е да намалите и сосовете, тъй като и те съдържат прекомерно количество сол. Към пресолените храни спадат и чипсовете, пуканките, крекерите, солетите, пицата и други.
Всичко е въпрос на адаптация. Макар и в началото да е по-трудно, можем да свикнем да се храним по-безсолно, а оттам и по-здравословно. Според специалистите, препоръчителната доза сол на ден е 2 с.л. Нищо не ви пречи да опитате, а знае ли човек, може пък този нов „безсолен навик” да ви разкрие един нов по-хубав и по-вкусен свят.
