Азбука на сладоледа

Азбука на сладоледа
Безконтактен автоматичен дозатор за сапун от пяна със сензор
Практичен аксесоар за вашия дом:
Безконтактен автоматичен дозатор за сапун от пяна със сензор
48.00 лв.
Виж ››

Сладоледът в различните си форми, цветове, вариации и вкусове никога няма да излезе от мода. Винаги хапването на топка или две ванилов сладолед с парченца шоколад или пък полят с любимия ви топинг ще е специален момент, който искате да изживеете в компанията на приятел или просто докато се разхождате на път за вкъщи.

Направата на сладолед има своята дълбока история, която не конкретна тема тук, но може да проследите (история на сладоледа).

Днес ще ви запознаем с различните вариации на сладоледа в различните краища на света, както и някои сладоледени класики.

Започваме с някои конкретни сладки ледени шедьоври, за да стигнем до любимите на поколения летни десерти.

Аляска/Печена Аляска (Baked Alaska)

Силно замразен сладолед, потопен в белтъчена смес за целувки и след това изпечен за кратко. Сърцевината остава ледено студена, а коричката - гореща. Историята гласи, че е кръстен така в чест на присъединяването на Аляска към САЩ.

Според друга версия през 1894 г. главният готвач на ресторант Делмонико Чарлс Ранхофер нарича десерта Аляска, Флорида, като сравнява разликата в температурите на двете основни съставки с разликите в климатите на двата щата.

Подобен десерт в Хонг Конг се нарича пламък върху айсберг, а в някои китайски ресторанти у нас можете да си поръчате подобен паниран сладолед с тънка коричка от яйца и оризово брашно, топнат за секунди във врящо олио.

Банан сплит

Сладолед банана сплит

Обикновено се поднася в продълговата плоска чиния, наречена лодка. В нея се слага половин разрязан по дължината си банан, а върху него - тpи топки сладолед: ванилов, шоколадов и ягодов сладолед. Полива се с шоколадов, ягодов или ананасов сос и се украсява с бита сметана и мараскино черешки.

Десертът е изобретен от 23-годишния чирак-аптекар Дейвид Евънс Стриклер от град в Пенсилвания през 1904 г. и бързо става много популярен.

Бом гласе (bombe glacѐe)

Зад този очевидно френски по произход термин се крие сладоледен десерт, замразен във сферична форма, така че да наподобява гюле от оръдие. Прочутият Ескофие е автор на 60 рецепти за „бомби". В края на XIX век съществувала мода десертите да се изработват в различни екстравагантни форми - дворци, плодове, птици и пазарът бил залят с медни и метални шаблони за тях. Обикновено сърцевината на „бомбата" е от един сладолед, а слоевете, които я обвиват - от друг.

Гранита - Италиански десерт

Сладоледен десерт Гранита

Нещо като много ситно натрошен или настърган овкусен с плодове лед. Всъщност, след като сместа замръзне, тя на няколко пъти се разбърква с вилица и се замразява пак. Тези ледени кристали рядко се консумират самостоятелно - истински разкош е, когато са посипани върху ванилов сметанов сладолед.

Джелато

Сладолед и джелато

На италиански това просто значи замразен. Но джелатото си има свои особени характеристики - то е по-малко сладко и по-плътно от комерсиалния си роднина. Не е пухкаво, т.е. съдържа по-малко въздух и маслеността на използваните млечни продукти е много по-ниска.

Традиционните вкусове на джелато са на ванилия, шоколад, лешници, шамфъстък, яйчен крем и страчиатела - ванилов сладолед с шоколадов сос. За по-модерни се смятат вкусовете на малина, манго и ананас.

Джелатото е било изобретено от Буонталенти във Франция, по времето на Ренесанса. Поръчката дошла от Козимо де Медичи, който искал да впечатли испанска делегация с екстравагантен пир. Гощавката се състояла на 5 октомври 1600 г, след като Буонталенти бил работил в продължение на месеци, за да сътвори ледения десерт.

През 1686 г. сицилианският рибар франческо Прокопио де Котели изобретил първата машина за джелато. През 1930 г. в италианския град Варезе тръгнала по улиците първата количка за такъв сладолед. И до днес Италия е единствената страна в света, в която продажбите на ръчно изработен сладолед надхвърлят тези на промишления -55 срещу 45 процента.

Дондурма

Дондурма сладолед

Този сладолед се приготвя в Турция - ако сте били на разходка там, сигурно сте попадали на младежи с национални носии, които въртят сладоледа на пръчка и той се разтяга във въздуха и отново се събира на топка. Тайната е, че той е много по-гъст и твърд - понякога се налага да се реже с нож. Турският сладолед се приготвя от козе мляко, смесено с брашно от смлените грудки на вид дива орхидея - салеп.

Народното име на тази орхидея е дондурма -лисичи тестис заради приликата във формата. От тук идва и името на сладоледа. Самата орхидея не може да се изнася извън страната, така че дондурма може да опитате само в Турция.

Мелба/Sundae

Сладоледена Мелба

В България по неизвестни причини, свързани вероятно с изкривяването на информацията при преминаването ѝ през Желязната завеса навремето, наричаме мелба комбинацията от няколко топки различен сладолед, гарнирани с вафлени пурички, плодове, хартиени чадърчета или коктейлни палмички. Този тип десерти произлиза от Америка, където се нарича sundae от думата съндей (неделя). Асоциацията е ясна - това е традиционната почерпка, когато семейството дружно отива на сладкарница в почивния ден.

За да продължим с разплитането на случая с българската мелба, трябва да уточним, че самото ѝ име идва от съвсем друг десерт - прасковена мелба. Нейн автор е прочутият френски кулинарен ас Огюст Ескофие. През 1892 г. австралийската оперна певица Хелън Мичел, чийто артистичен псевдоним бил Нели Мелба, имала турне в Лондон. На вечерята в нейна чест Ескофие поднесъл праскови с ванилов сладолед и пюре от малини. Десертът получил името на оперната прима и до днес има славата на една от най-перфектните гурме комбинации по принцип.

Модата на мелбите е предшествана от едно друго популярно средство за разхлаждане в големите жеги – т.нар. сладоледена сода. Това е питие, изобретено през 1874 г. от някой си Робърт Маккей Грийн. Говори се, че по времето на едно честване на годишнина на Института Франклин във Филаделфия ледът за газираните напитки свършил и изобретателният Робърт започнал да ги смесва с ванилов сладолед, който купувал от количката на съседния продавач. Изобретението бързо спечелило сърцата на тийнейджърите, които започнали да се събират на сладоледена сода.

Нуга

Нуга и Сладолед
Снимка: marcheva14

В действителност нугата е онази вкусна бяла халва от Ябланица, която лепне по зъбите и е пълна с ядки. Поне във Франция, а и въобще в Европа имат това предвид. Френското име - pan nogat, идва от латинското panis nucatus, което означава хляб с ядки. В Италия същият десерт се нарича Тороне, в Испания - Турон. Замразената нуга има същия вкус на ядки и мед, но основните му съставки са сметана и яйца, така че консистенцията му е гладка като на всеки друг сладолед. В ресторантите често може да срещнете Нуга или Френска нуга - в менюто се разбира домашен сладолед с ядки.

Семифредо

Това е по-скоро десерт, приготвен от комбинация от сладоледи (или от сладолед и плодове), предимно на яйчена основа - нещо като замразен крем -карамел или замразен мус. Те се редят на пластове в правоъгълна форма и се замразяват в нея. Семифредо се поднася с различни посипки, сосове, топинги или плодове. Тъй като за да се разреже, десертът трябва леко да се размрази, той се нарича семифредо (полустуден_.

Семифредо - сладоледен десерт

Сорбе

Това е по-скоро историческо понятие - по времето на Мария Антоанета например се е поднасяло като освежаващо небцето блюдо между две ястия. Сорбето представлява замразен плодов сироп, основните му качества са, че е свежо и леко. Освен това задължително е веган - в него не се допускат като съставки мляко, яйца или желатин.

Сорбе - сладолед

Шербет

Класическият шербет представлява замразена и след това разбита на ситни кристалчета смес от плодов сироп или пюре, захар или заместители на захарта и вода или вино. В днешния смисъл на понятието включва мляко с масленост 1-2 процента и е по-сладък от комерсиалния сладолед.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати