Храни, богати на витамин В17

1 от 11 Снимки
Кайсиеви ядки

Сведения за свойствата, действието и възможностите на веществото, изолирано от семената на горчивия бадем, датират от 1830 година, когато френски химици го изолират и му дават името гликозид амигдалин. В средата на миналия век американският биохимик Ернст Кребс го получава в пречистен и концентриран вид, нарича го В17 или още лаетрил и заявява, че това е витамин, който успешно лекува рак. Това изявление превръща откритото вещество в сензация. Какво е известно за действието на амигдалина в борбата срещу раковите клетки?

Витамин В17 и борбата с рака

Горчивият бадем се използва в борбата срещу туморите още отпреди 4 хиляди години от китайците. Известни са наблюденията върху живота на народи, които се хранят с храни, богати на витамин В17. За тях ракът е непозната болест. Жителите на долината Хунза на границата между Индия и Пакистан са най-нашумелият случай, тъй като в техния хранителен режим кайсията, в ядката на която се съдържа В17, е основен хранителен продукт.

Кайсиевите ядки се употребяват като храна и от индианците навахо, абхазците и много други. При тях онкологични заболявания се изключения, въпреки че приемат традиционна храна. Витамин В17 се съдържа в семената и ядките на горчивия бадем, кайсията, трънката, вишната, нектарините, прасковите, ябълките, в просото, лененото семе и други храни, които са почти изключени от менюто на съвременния човек. Амигдалин може да се счита за ефективно средство за профилактика срещу ракови заболявания, ако се приема редовно чрез изяждане на няколко горчиви ядки от типа на бадема, кайсията, прасковата. Други добри източници са кълнове на люцерна, просо, бобови и леща /виж галерията/.

Опасностите, които носи употребата на витамин В17

Всяка молекула на витамин В17 съдържа цианид, бензалдехид и глюкоза. Цианидът е спряган за унищожител на раковите клетки. Все още няма гаранции, че той напада само увредените клетки, но не и здравите. В това се крие потенциална опасност от натравяне при предозиране. На теория, за да се отрови организмът, цианидът първо трябва да се разтвори и да влезе във взаимодействие с организма. Това се случва с помощта на друг ензим- бета-глюкозидаза, който е наличен в тялото в оскъдни количества, а клетките, засегнати от рак, са пренаситени с него.

Логиката показва, че би трябвало да убие раковите клетки, без да навреди на здравите, защото не се усвоява от тъканите ни. Няма обаче гаранции, че цианидът няма да се разтвори под влияние на други процеси и състояния, като нерегистриран генетичен дефект, автоимунно заболяване или друг външен фактор. Това крие потенциален риск от натравяне с цианид.

Мненията са в двете крайности, но за едно са единодушни всички - самолечението и профилактиката с таблетки или ампули, които се предлагат буквално навсякъде, е опасно, защото става въпрос за концентрирани дози. Приемането на такива лекарствени средства трябва да става само под лекарско наблюдение. А употребата на храни, богати на витамин В17 е добра превенция срещу онкологичните заболявания.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати