Шафранът е най-скъпата подправка в света на готварските билки. Причината е, че приготвянето му отнема много време и е изключително трудоемко. Освен това вкусът му е така специфичен, че няма как да се замени с друг. Изобщо щипка лукс и характер в храната.
Произходът на тази подправка е много древен, тя е много ценена и търсена в продължение на хилядолетия в Азия, в Близкия Изток и в много от средиземноморските страни. Шафранът е наричан червено злато тъй като са нужни повече от 150 000 цветове, за да се получи килограм от подправката. Тя се произвежда от листата на шафрановия минзухар, който е култивиран и не се среща в диво състояние. Размножаването му става само благодарение на луковици.
Последните ботанически проучвания показват, че шафрановият минзухар е получен чрез различни селекции на производители още 3500 години преди новата ера в Крит. Съществуват древни фрески, които показват жени, събиращи шафран, на гръцкия остров Санторини.
Гърците и римляните познават добре шафрана и го използват често в различни дейности. След падането на Римската империя обаче отглеждането на шафрана се превръща в изолиран случай за Европа и е трябвало да се чака инвазията на маврите на Иберийския полуостров, за да започне отново да се произвежда, най-напред в Южна Испания, а след това във Франция.
По време на големите епидемии от черна чума, които буквално опустошават Европа между 1347 и 1350 година, шафранът се превръща в една от най-търсените стоки, защото хората вярвали, че той може да ги излекува.
Днес Иран е основният производител на шафран, следван от Индия, Гърция и Испания. Един от основните проблеми, с които се сблъсква производството и консумацията на скъпата подправка, е фалшифицирането й. Именно заради високата му цена, шафранът е най-фалшифицираната готварска билка в света.
Сигурно и на вас ви се е случвало много продавачи да ви предлагат шафран на ниски цени, но единствената причина за това е, че той не е истински, а много често смесица от различни други подправки с подобни цветове като куркума или червен пипер. Понякога в него се открива и прах от стрити тухли, оцветена царевица и всичко, което би могло да прилича малко или много на известната червена подправка.
С шафрана, както с повечето известни храни от миналото, има свързани и различни легенди.
Една от тях идва чак от гръцката митология: Преди много време на планината Олимп Хермес и негов приятел на име Крокус си играли като хвърляли диск. Крокус обаче бил смъртно ранен в главата от диска, който представлявал плосък остър камък. Кръвта му, стичайки се по плодородната земя, дала живот на малко лилаво цвете с кървавочервени тичинки, които символизирали живота и възкресението. Именно от тези тичинки се прави шафранът.
Друга легенда ни води по следите на Александър Велики през 326 година преди новата ера. Една есенна вечер, в долината на Кашмир, която се готвел да завладее, Александър Велики разположил лагера си.
На следващата сутрин той се озовал с армията си насред нива с лилави цветя, които били разцъфнали през нощта като чрез магия. Този килим от лилави цветя приличал на покров и така стреснал тази огромна армия от 120 000 мъже, които повярвали, че това е предзнаменование, че отказали да продължат. Александър Велики нямал друг избор освен да издаде заповед за оттегляне.
Шафранът се отглежда и в България. Едно от местата, където се произвежда най-много от него, е Славяново.
Той е незаменима подправка в много ястия, най-популярните сред които са паелята, ризото, паста, а също риба, пиле, агнешко.
