Историята на вилицата - от Античността до днес

Храна за ДушатаХрана за ДушатаДарт Вейдър / Автор
ядене с вилица

Можете ли да си представите храната без вилица? Тя е като част от масата, като продължение на ръката ни, като подправка, без която никое ястие никога няма да бъде вкусно.

Вилицата е извървяла дълъг и страшен път, за да може да е естествена част от живота ни днес.

Тя е родена в Античността. Египтяните са започнали да я използват под формата на уред с метални зъби, за да готвят и да набождат храната в казаните.

Предполага се, че в съвременния си вид вилицата се е появила в Европа най-напред във Византийската империя. Тя е била “внесена” в Северна Италия в средата на 11 век, когато византийската принцеса Теодора Дукас се омъжва за венецианския дож Доменико Селво. Историята разказва, че на взискателната принцеса й се видяло унизително да се храни с пръсти, каквито били обичаите тогава, и поискала вилица.

В Италия уредът първоначално се използвал за ядене само на тестени изделия. И именно оттам вилицата се е разпространила в останалата част на Европа.

Незаменимият днес уред обаче се е сблъскал с неочаквано препятствие - през Средновековието той бил нарочен от Църквата за уред на дявола заради приликата му с тризъбеца на Сатаната.

Затова масово започнало да се вярва, че вилицата носи нещастие и никой не смеел да вземе храната си с нея. Само в някои по-артистични и аристократични семейства уредът все пак присъствал, но като декорация. Говори се, че и във френския кралски двор по това време имало една единствена вилица, която била прилежно прибрана в калъфче.

Слава Богу анатемата над любимата вилица пада с идването на Просвещението и тя официално влиза в книгите за хранене.

вилица

А истинската й реабилитация настъпва благодарение на французите. В двореца по времето на Луи 14 за всеки гост е имало вилица в ляво от чинията. Е, истината е, че уредът не се използвал много и тогава, защото самият крал обичал да яде с пръсти.

Трябвало е да се изчака до края на 17 век, за да може вилицата да започне да се употребява по предназначение - за пренасяне на храната от чиниите до устата. Именно по това време формата й се променя, минавайки от два на четири зъба.

А знаете ли, че наред с правилото вилицата да се слага винаги отляво на чинията, съществуват още два начина за разполагане на вилицата на масата - “по френски” и “по английски”.

Във Франция тя обикновено се поставя наобратно - с гърба нагоре. Този навик се е пренесъл от Ренесанса, когато хората от висшето общество имали традицията да гравират герба си на гърба на вилиците. За да може той да се вижда от всички, вилиците се слагали наобратно.

В Англия вилиците се слагали по обратния начин, с лицето нагоре, защото английските гербове били гравирани на лицевата страна на уреда.

И още нещо любопитно - и днес все още някои вилици съществуват само с два или три зъба - вилиците за стриди, вилиците за миди и вилиците за охлюви.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати