Шопската салата е безспорният лидер на българската национална кухня. Нейният балансиран вкус на пресен домат, краставица, лук, чушка и настъргано сирене ни изкушава ежедневно и навсякъде. И не само нас. Шопската салата е може би първото нещо, което чужденците научават в България и за България, което сричат по ресторантите или в телевизионни интервюта и което не забравят дълго след като си заминат.
А знаете ли кой е измислил шопската салата?
Не, не е очевидното, не са шопите. Шопите всъщност са българите, които са най-известни освен с ината си и с консерватизма си. От тях в никакъв случай не може да се очаква творческо експериментиране, което да доведе до създаването на такава кралица на кухнята, каквато е шопската салата. Тяхното виждане за света сигурно винаги ще се крепи на няколкото собствени истини, които никога нищо няма да промени. Предположение, подкрепено от прочутото От Витоша по-високо нема, от Искъро по-дълбоко нема.
Истината е, че шопската салата не е дело на нито един от регионите в страната. Тя не е и стара народна рецепта, а продукт на незнаен експериментатор от някогашния Балкантурист - туристическата организация на комунистическа България.
Според някои от разказите от това време Балкантурист получил за задача да създаде уникален кулинарен продукт, който да бъде представян за типично български и с който да се привличат и радват чуждите туристи в страната. Така се стигнало до съчетаването на нарязаните на дребно червени домати и краставици, чушката - печена или сурова, лук, олио, оцет и за капак - настъргано сирене. Освен безспорните вкусови качества откритето било изцяло в цветовете на националното знаме - бяло, зелено и червено. Тази история най-вероятно се е случила някъде през 60-те години на миналия век, а през 70-те новата българска салата започва да си пробива път по курортите и из страната.
А защо шопска при положение, че няма нищо общо с шопите?
Според една от версиите авторът вероятно се е повлиял от това, че народните носии в шопския край са бели, с бели престилки и бели калпаци, напомнящи на настърганото върху салатата сирене. Дали това е така обаче днес няма как да знаем.
За кратката история на Шопската салата свидетелства и това, че тя не присъства в нито една от старите български кулинарни книги.
Според някои от изследователите на българската кухня и на кулинарните традиции у нас шопската салата не е имала никакъв шанс да се появи по-рано. Причината е, че доматите навлизат като продукт в България значително късно. Има исторически данни, че докъм 30-те години на миналия век българските селяни са гледали доста подозрително на популярния днес зеленчук. Те са го използвали предимно зелен и най-вече в туршии, а червеният смятали за гнил и хранели с него животните.
Всъщност страхът от червения домат съществувал и в други страни на Западната Европа. Вероятното обяснение за това е в използваните в миналото метални съдове с високо съдържание на олово. В досег с тях киселината в доматите вероятно е причинявала стомашно неразположение, което е станало повод вкусният зеленчук да бъде заклеймен за дълго.
Слава Богу, това време отминало и днес той е част от едни от най-вкусните храни по света. Сред тях безспорно е и шопската салата, която отдавна е надминала и най-смелите мечти на комунистическите идеолози. Шопската салата освен у нас, е добре позната и в чужбина. Нейни варианти се приготвят в чешки, словашки, унгарски, а дори и в американски ресторанти.
