Изкуствените подсладители се добавят към храните и напитките, тъй като предимството им е, че не съдържат калории. Предпочитани са от хората, които спазват диета или държат да запазят фигурата си. Има много твърдения за страничните ефекти на подсладителите, които варират от прояви на тревожни чувства, до слепота и Алцхаймер. Каква е реалността и какво е нужно да знаем за подсладителите и за допустимите дневни дози на фалшивата захар?
Сладка отрова ли са подсладителите?
Като останалите овкусители подсладителите се слагат в храните и напитките след проверка на техния химичен състав и изследванията чрез експерименти. Учени определят колко от подсладителя, който се изследва, е добре да се приема дневно без рискове. Тази мярка се нарича допустим дневен прием. Най-често тя е 100 пъти под количеството, при което веществото може да нанесе истински вреди. Става въпрос за дневен прием цял живот. Сега в магазинната мрежа има няколко изкуствени подсладителя - аспартам, ацесулфам, захарин, сукралоза, неотам и цикламат. Нужно е да сме запознати с тях.
Захарин (Е954)
Захаринът е първият изкуствено създаден подсладител. Откритието му е плод на случайността. Химикът Константин Фалберг, който през 1879 година работи заедно с професор Ира Рамсен, на обяд усетил неочакван сладникав вкус на ястията, който идвал от ръцете му. Преди това през деня той работил с веществото, от което по-късно синтезирал захарина.
Захаринът е най-използваният подсладител, макар че са го забранявали много пъти. Към 300 пъти е по-силен сладкият му вкус от този на захарта, няма калории и организмът не го усвоява. Има обаче вкус като на метал и това се счита за най-сериозен негов минус, затова го комбинират с други изкуствени подсладители. Вървят твърдения, че е с канцерогенни качества и предизвиква кризи в билиарната система, но все още това не е доказано.
Безвредният прием на ден е до 0.2 грама на ден, тоест 5 милиграма на килограм човешко тегло.
Аспартам (Е951)
Аспартамът е най-известният от изкуствените подсладители, който е обект на най-много спорове. Създаден е през 1965 година от две изкуствени аминокиселини, които служат за синтез на белтъчините в организма. Сладостта му надвишава около 200 пъти тази на захарта, не носи калории и не подлежи на усвояване от организма.
Преди известно време аспартамът беше нарочен за най-опасният от подсладителите, който води до тумор на мозъка. Този извод е бил направен въз основа на изследвания върху опитни мишки, които живеят малко и имат предразположение към онкологични заболявания.
Всъщност аспартамът е вреден основно за зъбите, неговата сладост надхвърля 300 пъти тази на захарта.
Безвредната доза аспартам на ден е до 3.5 грама на ден, тоест 50 милиграма на килограм човешко тегло.
Ацесулфам К (Е950)
Ацесулфам К също е резултат на случайно откритие от химика Карл Клаус през 1967. Неговата сладост надхвърля около 200 пъти тази на захарта, няма калории, не подлежи на усвояване от организма. Има лек горчив вкус, заради което се комбинира с други подсладители. Смята се, че е канцероген, действа на нервите и сърцето.
Безвредният дневен прием е до 1 грам, тоест 15 милиграма на килограм тегло.
Цикламат (Е952)
Получен е през 1937 година. Сладостта на цикламата е към 50 пъти повече от тази на захарта, без калории и без усвояване от организма. Взема се заедно с други подсладители. Твърди се, че предизвиква проблеми с бъбреците.
Безвредният дневен прием е 0.8 грама.
Сукралоза
Откритието на сукралозата е през 60-те години на отминалия век.
Безвредната доза на ден е 5 милиграма на килограм тегло.
Неотам (Е961)
Неотамът е от 7000 до 13000 пъти с по-голяма сладост от захарта. Използването му много ограничено, тъй като е нов и все още недобре проучен подсладител.
Безопасен дневен прием - под 2 милиграма на килограм тегло.
