27 март е интернационален ден на уискито и да - тази вечер е повече от редно да споделите чаша от кехлибарената течност с приятели.
То никога не излиза от мода, макар да не е на върха на модните трендове. Може да не се набива на очи, но винаги е някъде наблизо - за всеки случай, по всеки повод и при всяко настроение. Неповторимият му вкус и бляскав цвят създават празнично усещане и само с една малка глътка. Може да е на щур купон с непознати или на тих разговор със стар приятел. А може и сам - в удобния фотьойл до камината.
Следващия път, когато потопите устни в уискито, знайте, че то е пътувало столетия и е минало през премеждия, за да разлива златото си в чашата ви. Според историците първите сведения за съществуването му датират от далечната 1172 година, а първият писмен документ, в който фигурира името му, е от 1494 година. За изследователите няма никакво съмнение, че родината на уискито е Ирландия, но пък почитателите му през вековете са категорични - Шотландия е страната, която го прави известно.
Според преданията уискито е пренесено от ирландските монаси, които прескочили в Шотландия, за да разпространяват уроците на Евангелието. Тогава е било наричано „Uisge Beatha“ (вода на живота) и се е използвало като лек за всичко. Именно от думата „Uisge“ най-вероятно произлиза и днешната дума „уиски“ (whisky), смятат изследователите.
Процесът на дестилацията е бил известен в света от древни времена. Според съществуващите данни човечеството е дестилирало алкохол още преди 4000 години, а през 12 век производството на алкохол е усвоено и в Европа.
Златната течност, както наричат уискито, е всъщност дестилация на ферментирала смесица от зърнени култури, ръж, ечемик, пшеница, царевица и др., отлежала в дървени бъчви, обикновено в продължение на три или повече години.
Всъщност, съвсем в началото, уискито се е пиело веднага след приготвянето му, защото се вярвало, че ако престои, се разваля. Както и с много други велики неща, така и тук, вкусът и ароматът на отлежалото уиски са открити случайно.
Изследователите му смятат, че има една знакова година за развитието му и тя е 1831-ва. Тогава един ирландец, Ийниъс Кафей, патентова специален казан, с две тръби - пречиствател и анализатор, с който ускорява процеса на производството му. Триумфиращият Coffey показва изобретението си публично, но ирландците го отричат, защото разваля вкуса на алкохолната напитка.
Убеден в откритието си Кафей го предлага на шотландците, които го приемат с широки обятия и скоро успяват да разрешат проблема с лошото качество на произведеното уиски. Това става благодарение на Ендрю Юш, който се сетил, че това може да стане чрез смесването на няколко вида малц. Така се родило прочутото blended whisky, което е 90% от произвежданото уиски днес.
По-късно уискито навлиза в Америка заедно с британците и се разпространява в Европа като заместител на френския коняк. А днес вече е по целия свят!
И ако сега вече ви се струва, че е време да си налеете малко от старото злато, ще ви разберем. За нежната половинка от човечеството, която иска нещо по-деликатно, може да е добра идея някой коктейл с уиски. Наздраве!
