Брюкселското зеле е не по-малко популярно от бялото зеле, карфиола и броколите. В див вид това зеле не се среща в природата – то е създадено изкуствено в Белгия, откъдето идва името му.
Култивирането му е започнало през средата на осемнадесети век и през първата четвърт на деветнадесети век то вече се е отглеждало не само в Белгия, но и в Холандия, Англия, Германия, Франция и САЩ.
Брюкселското зеле съдържа въглехидрати, захар, белтъчини, пектини, влакнини, витамини А, С, Е и В, калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, желязо, йод, мед, цинк.
Брюкселското зеле съдържа съвсем малко калории – сто грама ще дадат на организма ви само петдесет калории. Това зеле е перфектно за тези, които искат да отслабнат.
Брюкселското зеле се препоръчва при атеросклероза, анемия, исхемична болест, запек, безсъние, диабет, нарушения на панкреаса, бронхит, астма, алергии.
Сокът на брюкселското зеле помага за бързото зараствана на раните, има противовъзпалително и общоукрепващо действие. Брюкселското зеле съдържа много фолиева киселина, която е много полезна за бременните. Фолиевата киселина влияе добре върху развитието на нервната система на плода.
Брюкселското зеле, благодарение на съдържанието на витамините В и С, влияе добре върху тена на лицето. То стимулира образуването на червени кръвни телца.
Който иска да се втали, трябва да консумира брюкселското зеле не само сварено или задушено, но също така и сурово във вид на салата, съчетано с моркови.
Когато обработвате термично брюкселско зеле, не трябва да го варите повече от пет до десет минути, за да запазите зеления му цвят и да остане хрупкаво. Вкусна салата се получава, ако смесите сварени нарязани картофи със сварени в подсолена вода половинки кочанчета от брюкселско зеле. Овкусете и поръсете с нарязани зелени подправки.
Брюкселско зеле не могат да консумират хора с повишена киселинност на стомашния сок, а също и след операции на гръдния кош и на стомаха, както и след инфаркт.
