Сирене Манчего - какво трябва да знаем

Сирене Манчего - какво трябва да знаем

Възможно ли е едно сирене да има вкус на макадамия с нюанси на карамел, а ароматът му да напомня за печено агнешко? А в същото време да е истински млечен продукт.

Описанието напълно съвпада с испанското сирене Манчего, които е сред най-популярните традиционни храни в родината на Дон Кихот. Впрочем то се произвежда точно в родния край на героя на Сервантес – Ла Манча, провинция Албасете. Сиренето зрее между 60 дни и 2 години и се прави единствено от млякото на овце, които са пасли в този регион. Именно на тях е кръстено и самото сирене Манчего.

Според местните хора традицията за приготвяне на Манчего датира още от бронзовата ера, когато жителите на Ла Манча са се специализирали в правенето на овче сирене.

Какъв е вкусът му?

Макар да е твърдо, консистенцията на Манчего е доста маслена. Цветът му може да варира от слонова кост, през жълто, до кафяво-бежов. Характерни за структурата на сиренето са и малки дупчици, които се образуват по време на зреенето му.

Вкусът е описван като не твърде силен, с лека пикантност и дълъг послевкус, характерен за овчето мляко.

Видовете сирене Манченго

Вкусът на този традиционен испански продукт зависи от възрастта му и колко време сиренето е било оставено да зрее.

Фреско – това е на-младата му форма, като мнозина избягват да го наричат още Манчего, тъй като сиренето е само на 2 седмици. Има силен, но мек вкус и до пазара стигат много ограничени количества, тъй като фермерите предпочитат да изчакат продукта да узрее.

Семикурадо – в този стадии на зреене сиренето вече е около минималната по стандарт възраст. В тази категория се вписва Манчего, което е старо между 3 седмици и 3-4 месеца. Консистенцията му все още е мека, а вкусът е леко плодов, с нотки на трева и е леко кисел.

Курадо – това е Манчегото, което е зряло между 3 и 6 месеца. Сиренето вече е започнало да придобива леко ядков вкус с нотки на карамел. Все още обаче има висока киселинност.

Виехо – в тази последна фаза сиренето вече е узряло и са минали между 1 и 2 години от производството му. Има ронлива текстура и цветът му е подобен на светъл карамел. Вкусът е солен, сладникав и леко пиперлив.

Стандарти на Манченго

Сирене Манчего

При традиционната рецепта сиренето се приготвя от непастьоризирано овче мляко. Днес обаче се ползва и пастьоризирано. Единствените други разрешени добавки са естествено сирище или коагулиращ ензим и сол.

След това продуктът се пресова в специални цилиндрични калъпи, които оставят върху повърхността на готовите пити отличителният релефен зиг-заг знак. Това се прави, за да наподобява следи от кошниците от сплетена еспартова трева, в които някога испанците са приготвяли сиренето. Калъпите не бива да са високи повече от 12 см и диаметърът им не може да надхвърля 22 см.

На финала питите се обозначават с печат, върху който е изобразен пшеничен стрък. Това се прави като доказателство, че сиренето е оригинален продукт, а не подобие на Манчего.

Да носят това име имат право само сирената, произведени в Ла Манча, които имат защитено наименование за произход и защитено географско указание по стандартите на ЕС.

След като се „подпечатат“, питите се накисват в солена вода за 1-2 дни. Докато зреят, върху тях се образува естествена кора. Регулациите позволяват тя да се мие, да се покрива с парафин или зехтин, но не и да се премахва от сиренето.

Как да сервираме Манченго?

Най-добре вкусът му се усеща, когато сиренето е оставено на стайна температура. Сирене Манчего се поднася на тънки резени и се комбинира чудесно с колбаси, разбира се най-добре с хамон и мариновани маслини - типичен испански тапас.

Отива си с най-много с червени вина – Каберне совиньон, Мерло, Сира и испанското Темпранийо.

В 100 г сирене Манчего има около 250 калории, 20 гр. мазнини и 20 грама протеини.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати