Останала в сянката на различни зеленолистни зеленчуци като спанак, лапад и коприва, лободата доста дълго време е пренебрегвана незаслужено от градинари и като вкусна храна. Всъщност лободата е едно от най-древните подобни растения, познато на хората, и преди хилядолетия са ѝ отдавали заслуженото като много полезен дар от природата.
В наши дни малко хора отглеждат лобода, за да я търгуват на пазара, защото растението е изключително фино и няма голяма трайност. Малко след като се откъсне, вече е негодно за употреба. Но това не пречи на любители градинари да отглеждат в собствения си двор лобода, както за храна, така и за декоративна градинска украса.
Лободата е от голямото ботаническо семейство Лободови (Chenopodiaseae), в което влизат 100 рода с 1500 вида. Лободата (Atriplex, англ: saltbush, orache, orach) е род едногодишни треви и полухрасти от сем. Лободови. Около 230 вида в виреят в умерените области, в България - 7 вида. Градинската лобода се култивира като зеленчуково (заради листата) или декоративно растение.
Има само две разновидности на градинската лобода, които представляват интерес - зелената и жълтата, защото много други разновидности също се използват, но само като декоративни растения. Градинската лобода (Atriplex hortense) е известна още като сладка трева и щир, а, от своя страна, Дивата лобода (D.roseum) е позната като куча лобода, чувен, огничав бурен. От дивата лобода се консумират само корените.
Градинската лобода (Atriplex hortensis) е едногодишно растение. Този зеленолистен зеленчук с леко лилави оттенъци има право стъбло, разклонено и високо до 2 м. Листата са триъгълни, целокрайни или със слабо назъбени краища, различни по краска - жълтозелени, зелени, червени, пъстри. Най-често за храна се използват листата на младите разклонения, а понякога и върховете на стъблото и разклоненията. Използват се както спаначените листа.
Отглеждане на лобода
Градинската лобода може да се отгледа съвсем лесно - тя не е претенциозно растение и отглеждането ѝ не представлява трудност дори за начинаещи градинари. Отглежда се чрез директно засяване на открито възможно по-рано през пролетта на етапи - през 10-15 дни, до настъпването на сухо и горещо време. Засяването на лободата може да се продължи до лятото - през юли-август. Задължително семената се засяват още в ранна пролет, през март, без да се отглежда предварително разсад. Лободата предпочита богато торене, лека и влагоемна почва. Има нужда, първо, от накопаване и заравняване на повърхността с помощта на градинско гребло, след което се оформят браздички, на около 30-40 см една от друга.
Може да се оформи и една единствена дълга браздичка край други зеленчукови култури. В такъв случай лободата ще изиграе и ролята на кулисен посев, който предпазва от вятър и от нахлуване на носените от него вредни насекоми. Стъблото на лободата, отглеждана на богати почви, достига и до 2 м височина. За 100 кв. м. са необходими 100-150 г семена. Когато растенията развият 3-4 листа, трябва да се проредят, така че на 10-15 см да остане по едно.
По-нататък грижите се състоят в редовно окопаване и поливане. Поливайте лободата, ако не вали, защото при засушаване бързо се развиват цветоносни стъбла вместо свежи листа.
Градинската лобода може да приберете по по два начина - чрез отрязване на младите растения, когато достигнат височина 30-40 см, и чрез последователно откъсване на листата, като растенията се оставят да продължат растежа си.
Състав на лободата
Най-богатият източник на В-каротен са зеленолистните зеленчуци като коприва, лапад, спанак, лобода и др. Тук природата е запазила тайната чрез маскиране на В-каротена от хлорофила. Градинската лобода е богата на много минерали и е добър източник на желязо, цинк, калций, магнезий, калий.
100 г листа от лобода съдържат 6.1 мг манган. Листата на лободата са богати на витамин С (93.6 мг), на рутин (113 мг), на белтъчни вещества и минерални соли.
Избор и съхранение на лобода
Избирайте свежи листа на лобода, по които няма следи от увяхване или потъмняване. Лободата е много нетраен продукт, поради което търговците редовно го отбягват. Листата на лобода се съхраняват до 2-3 дни в хладилник, а ако искате да ги запазите за по-дълго време, може да ги стерилизирате и замразите във фризер.
Кулинарно приложение на лободата
Когато искате да приготвите нещо с лобода, то листата трябва да са прясно откъснати. Почистени добре, те могат да се консумират на свежа салата в съчетание с други зеленолистни зеленчуци и подправки. На практика с лобода могат да се приготвят всички ястия, които сме свикнали да готвим със спанак. От лобода се приготвят вкусни и полезни супи и чорби. Може да се сложи като гарнитура за месо или пък да се завият сарми, вместо листа от лапад или зелеви листа.
Рецепта за Шарена каша с лобода
Необходими продукти: лобода – 1 кг, бекон - 200 г, царевично брашно – 100 г, сол, черен пипер.
Начин на приготвяне: Беконът се нарязва на дребни парченца и се запържва в собствената мазнина до зачервяване. Прибавя се част от брашното и се разбърква за кратко. Веднага след това се слага измитата и нарязана на дребно лобода и се задушава до омекване. Посолява се на вкус и се залива с гореща вода. Оставя се да къкри на тих огън няколко минути, след което се добавя останалата част от брашното, размито в малко студена вода. Шарената каша от лобода се оставя да ври още 5 - 6 минути. Отстранява се от огъня и се поднася с добавка на варено яйце и кисело мляко по желание.
Ползи от лободата
Византийците описват градинската лобода като студена и влажна с омекотяващо на гърдите и гърлото действие. Гърците от хилядолетия знаят, че лободата помага на черния дроб при горещини, при жълтеница и при пърхот. В традиционната медицина лободата е известна като лечебно средство срещу някои стомашни заболявания. Има изразени бактерицидни свойства. В народната медицина лободата се използва като болкоуспокояващо, успокоително, а също така и противовъзпалително, отхрачващо, слабително и противоглистно и жлъчогонно средство.
Сок или настойка от листата на лободата се използва при кариеси. Още прародителите ни са знаели, че лободата е прекрасно средство против зъбобол и заболявания на венците. Използвали са я, за да направят зъбите си здрави, устойчиви, красиви и най-главното – бели. На малчуганите са давали семена от лобода профилактично против паразити.
При проблеми с черния дроб и далака се препоръчва приемането на настойка от семената - по ¼ чаша 4 пъти за 24 часа. Настойка от лобода се приема при кашлица, лекували са туберкулоза на белите дробове, възпалена жлъчка, язва на дванадесетопръстника, метеоризъм. От лобода се подобряват и се повлияват положително състояния на неврастения, истерия и силно и продължително главоболие. Някога лободата се е прилагала дори при паралич.
Вижте също как се консервира лобода или разгледайте нашите рецепти с лобода.
