Кладницата (Pleurotus ostreatus) е гъба от род Кладница, спадаща към вида базидиева гъба. В определен стадии от развитието си този вид бухалковидни имат цилиндрични и други израстъци, които се наричат базидии и където са разположени спорите им. Благодарение на това, че е много вкусна и лесна за култивиране, Кладницата има равна популярност с печурката.
На практика почти не можете да сбъркате интересната форма на кладницата, която за разлика от печурките не може да се сбърка с отровната зелена мухоморка. Кладницата, която за мнозина е както хранителна, така и лечебна, има езиковидна форма от пънчето до края на гуглата. Интересен факт е, че кладницата заедно с други ядливи видове от този род съставят около 25% от световния добив на култивирани гъби.
Радва се на особено голяма популярност и разпространение в почти всички части на света, защото се отглежда съвсем лесно, а на всичкото отгоре е и „продуктивна”. Гъбата може да се намери диворастяща и у нас, като разгражда скоро умъртвена дървесина. Предимно може да я откриете в широколистни гори, като пикът ѝ е от късна есен до падането на сняг.
Кладницата често се появява и през ранната пролет. Обича интересни места, като нови сечища на широколистни дървета, а расте най-интензивно в дъждовно време към края на есента, преди да е паднал сняг. Не е изключено да откриете гъбата и в иглолистни гори, макар че е малко вероятно.
Допълнителен плюс при събирането на гъби кладници е, че имат много характерна форма и са лесно разпознаваеми от други дървесни горски гъби. Различни от обикновената кладница са Светложълтата кладница (P. cornucopioides) и ветрогоновата гъба (P. eryngii). Те наподобяват гъбата, но се различават по отношение на сезон на растеж и месторастене. Светложълтата кладница се появява през лятото и ранната есен, а ветрогоновата гъба се среща около корените на полски ветрогон.
Как да разпознаем кладницата?
Пънчето на кладница израства от дърво и е доста твърдо, особено в основата, с бяло, плътно и жилаво месо. Цялата гъба няма особен вкус и никакъв мирис, но сготвена е доста вкусна. То е слабо окосмено само в основата и без пръстенче, бяло на цвят. Пънчето тръгва към гуглата и се свързва с нея и почти винаги е изкривено.
Гуглата на кладницата е доста атрактивна, като в началото е тънка и езиковидна, но по-нататък става разперена и плоска. Характерна за гуглата на кладницата е леката вдлъбнатина в средата, както и леко вълновидните краища в някои случаи. Цветът на гъбите кладници варира между сребрист, сив, кафеникав и още подобни нюанси. Белег за стара кладница е по-избледнелият цвят. Младите кладници са наситено светло пепеляви и с гладка и лъскава гугла. На широчина гуглата на гъбата достига 15 см.
Пластинките на кладницата са също бели, като по-късно леко пожълтяват, като е важно да се отбележи, че са тънки и добре сраснали с пънчето. Спировият прашец на гъбата е блед до бял.
Състав на Кладницата
Гъба кладница е доста богата на хранителни вещества – много витамини, аминокиселини и минерални вещества, които са важни за организма и го защитават от влияние на токсични вещества. Кладницата е нискокалорична храна, което я прави много подходяща при диети за отслабване. В кладницата се съдържат вещества с противораково действие (предполага се). В състава ѝ влизат протеини и важни аминокиселини.
Това обаче не означава, че кладницата е източник на холестерол, а точно обратното – за разлика от месото и яйцата, в нея няма никакъв холестерол. В състава ѝ се откриват огромни количества селен, които почти нямат конкуренция сред останалите храни. Селенът доказано намалява риска от рак на простатата. Кладницата е и много добър източник на калий, който е важен за правилната работа на клетките.
Кулинарно приложение на кладница
Макар и да не се отличава със специфичен вкус и мирис, кланицата е широко разпространена и много популярна в кулинарията. Приготвена по правилния начин, кладницата може да очарова всеки с претенции към съдържанието на чинията си. За кулинарна употреба са предпочитани младите гугли, а самото ѝ приготвяне е като на всички останали гъби и рецепти.
Може да сготвите кладница цяла или нарязана на едри парчета, като единственото важно е да отстраните твърдото пънче в основата, защото е жилаво и невинаги приятно за консумация. Всъщност липсата на вкус и мирис у кладниците може да се окажат голям плюс, защото те се превръщат в същинска „гъба”, която попива старателно и щедро всеки друг попаднал в тигана или тенджерата аромат.
Друго предимство на кладницата е, че при термична обработка не променя цвета си, както например печурките. Поради факта, че кладницата е месеста и голяма гъба, тя е изключително подходяща за мариноване, печене на скара и паниране. За по-дълго време може да запазите кладницата, ако я мариновате, но не бива да я сушите.
Кладницата намира и други приложения извън кулинарията. В различни части на света са впрегнали силите на гъбата в полезна насока – използват се за пречистване на водата от нефтени отпадъци. При отглеждането на кладница нейният мицел образува килимче, което се поставя върху замърсения участък, абсорбирайки нефта до капка.
Ползи от гъба Кладница
Както вече споменахме, за мнозина кладницата е еднакво ценна и като храна, и като лекарство. Знае се, че гъбата помага за понижаване на нивото на холестерола в кръвта. Заради високите нива на калий в кладниците те спомагат за правилната работа на клетките в организма, а освен това гъбата успява да регулира кръвното налягане, като поддържа оптималния баланс на вода и мазнини в организма ви. Богатият състав от витамини, минерали, аминокиселини и протеини, без никакъв холестерол, правят кладницата отличен защитник от токсини на организма.
Отглеждане на Кладница
Няколко сорта кладница са подходящи за отглеждане, като се наричат щамове. Всеки от тях има различни изисквания на местообитание и климатични условия, като са и с различно пазарно предназначение. Щамовете са Лес – 1, ИНРА 3001, Сомицел 3001, 3004, 3025, 3200, 3210 и НК 35. Някои от тях са летни, а други са зимни щамове. Мицел от всеки щам може да се закупи от специализирани лаборатории.
Най-общо, гъба кладница може да се отгледа по два начина - или върху слама в полиетиленови пликове, или върху дървени пънове. При отглеждане върху слама е необходимо тя да се стерилизира, за да се убият различни бактерии, мухъл и спори на други гъби. Едва след това се инжектира мицелът.
Редувайте в голям найлонов чувал слама и раздробен инжекционен субстрат. Една опаковка от него е достатъчна за 15–20 кг влажна слама, колкото се побира и в един стандартен плик. Напълнения пакет завържете и направете до 10 прореза на плик с размер около 3–5 см. Ако влажността на въздуха е ниска, направете разрезите по-малки, а при нужда после ще пробиете нови. След самото инжектиране пликовете трябва да се оставят на сравнително сенчесто и проветриво място без пряка слънчева светлина.
Оптималната температура за отглеждане на кладници е 15–25 °C и колкото по-висока е тя, толкова по-бързо расте и гъбата. Това означава, че и по-бързо се изразходват питателните вещества от сламата, което значи, че е добре да коригирате температурата в зависимост от желаното от вас количество кладница.
Ако реколтата ви се окаже твърде плодородна, приберете чувалите на по-хладно място. Хранителните вещества в пакета се изразходват за 3-4 месеца, колкото време всъщност трае реколтата на кладница. С една такава опаковка може да получите между 2 и 4 кг гъби кладница.
С наличните гъби кладница моце да приготвите вкусотии като:
- гъбена чорба;
