За дюлята се смята, че произхожда от Иран. Нейното ботаническо име, Cydonia oblonga, произхожда от района на остров Крит.
Отглеждането на дюли е разпространено в Югоизточна Европа още дори преди отглеждането на ябълки. Според изследователите още около 1000 г. пр. Хр. в Палестина са били запознати с дюлята. Прекрасното малко усукано дърво на дюлята ражда плодове, различни по размер, цвят и форма.
Дюлевите дървета са широко разпространени в Гърция, Нова Зеландия, Аржентина и Франция. Те стават популярни и в Северна Америка. В началото на двадесети век се развива и дюлевата консервна промишленост.
Плодът на дюлята наподобява круша или ябълка. За да е вкусен, той трябва да бъде златист до жълт на цвят или с червеникави петънца. Най-често дюлята изглежда голяма и безформена. Кожата ѝ може да бъде покрита с мъх или да бъде гладка. Характерен за всички дюли обаче е изключителният аромат.
Ароматът на всеки сорт притежава различни отенъци на мускус или диви тропически плодове, подобно на парфюм. Стипчива и кисела, дюлята трудно се консумира сурова и се изисква готвене, за да бъде годна за консумация. Сготвена, дюлята придобива красив цвят, подобен на карамел.
Сезонът на дюлите е късната есен, но може да се намери през цялата година.
Дюлята играе важна кулинарна роля в световен мащаб. Тя е популярна в мароканската, персийската, румънската и изобщо тукашната балканска кухня. Добавянето на дюли към яхнии с месо или като добавка на печени меса е изключително разпространено.
Наричана "melimelum" от римляните, това гръцко име означава "медена ябълка", защото плодът е бил слаган в мед за направа на конфитюри. Португалците наричат дюлята "marmelo" и се наслаждават на направения от нея мармалад. Гърците ѝ дават името "Cydonia", което става "cotogna" в Италия и "coing" във Франция.
Най-големи почитатели на дюлята обаче си остават турците.
История на дюли
По време на управлението на великия цар Соломон е имало специален закон, според който младоженците е трябвало да ядат дюля в деня на сватбата си, за да имат щастлив брачен живот. Знаменитата златна ябълка, подарена от Парис на богинята Афродита, според някои източници не е ябълка, а именно дюля. Доказано е, че по това време в Троя не са се отглеждали ябълки, което кара историците да смятат, че именно дюлята е "ябълката на раздора" между трите най-красиви богини - Афродита, Хера и Атина.
В една от своите епиграми Мартиал споменава за дюли с мед, които са приготвени от самите нимфи. Те служели за залъгване на разярения малък Зевс.
Състав на дюли
Дюлите спадат към плодовете с много високо съдържание на пектин, което освен това притежава добри желиращи свойства. Дюлите съдържат високо количество целулоза - 1.55%, както и дъбилни вещества до 0.57%. Именно тези вещества придават стипчивия вкус на дюлите и до голяма степен ограничават консумацията им в прясно състояние. Дюлите са богати на витамин С и ниацин, калций, фосфор, магнезий и натрий. В дюлите има малки количества манган, мед и кобалт.
В 100 г дюли се съдържат 57 калории, 4 мг натрий, 15 г въглехидрати, 2 г растителни влакна, 1% витамин А, 25% витамин С, 1% калций и 4% желязо.
Сортове дюли
Основно се различават 4 вида дюли:
- Асеница - дюлите са средно едри, имат правилна повърхност и ябълковидна форма. Узрява през месец октомври, а плодовете са със отлични вкусови качества;
- Триумф - това е средно едър сорт дюли, които имат крушовидна форма и добри вкусови качества;
- Хемус - сорт дюли с несиметрична или ябълкова форма. Месото им е жълто, ароматно и леко кисело;
- Тримонциум - това е сорт дюли с дребни плодове и не много приятни вкусови качества, поради което не се препоръчва за директна консумация.
Избор и съхранение на дюли
Избирайте дюли, които са твърди, жълти и големи, без меки участъци. Дюлята може да се съхранява на стайна температура до една седмица. На студено или в хладилник, плодът е възможно да бъде запазен за дълго време.
Дюли в кулинарията
Дюлите имат силно стипчив вкус, поради което почти не се консумират в прясно състояние. Съдържаща голямо количество пектин, дюлята е подходяща за направа на конфитюр от дюли, желе от дюли. Есенните плодове също се използват за направа на компоти от дюли или се консумират печени.
Освен самостоятелно те се използват за направа на десерти с дюли и в комбинация с ябълки и круши. Те са изключително ароматна съставка при приготвяне на плодов пай или пудинг. Тъй като притежават здрава, издържаща на топене текстура, дюлите изискват продължително време за готвене.
Дюлите могат да се пекат цели и да се поднесат с орехи, мед и сушени плодове. Такива печени дюли са разкошен есенно-зимен-десерт. Съществуват и редица рецепти за приготвяне на свинско или телешко месо с дюли. Много важно е да не се бели кората, защото именно в нея се крие прекрасния аромат на този плод.
Дюлята влиза в състава на едни от най-елитните бели вина в света - Шардоне и Совиньон блан. Коледната украса също е много по-ароматна и уютна, ако наред в останалите плодове във фруктиерата се добавят няколко дюли.
Ползи от дюлите
Богата на фибри, дюлята съдържа умерено количество витамин С и калий. Четири унции сурови плодове съдържат около 65 калории. Ежедневната консумация на дюли намалява вероятността от рак. Едно неотдавнашно проучване установява, че консумацията на дюли е ефективна и за понижаване на кръвното налягане. Известно е, че дюлите помагат при махмурлук. Още древните знахари са установили необичайния ефект на жълтия плод. Дюлите помагат при сърцебиене, стомашни проблеми, гадене, повръщане и жълтеница.
Дюлите действат противовъзпалително поради комбинацията на танин и пектин в тях. Освен това се използват за общо укрепване на организма, както и като средство срещу заболявания на червата и стомаха. Дюлята е полезна при сърдечно-съдови заболявания. Плодът е много подходящ за консумация при заболявания на дихателните пътища, черния и белите дробове.
Сокът от дюли има силно бактерицидно действие. Използва се при възпалителни проблеми в устната кухина, а външно - при язви и рани.
Големи ползи за здравето има и от дюлевите листа, семките на дюлите. От листата и семената на дюлята може да се приготви диуретичен чай, който е добър при бъбречни оплаквания.
Народна медицина с дюли
В народната медицина широко приложение намират не само плодовете, но и листата и семената на дюлята. От семената ѝ се приготвят отвари срещу кашлица. От листата на дюлята се прави настойка, която се използва за понижаване на холестерола и кръвно налягане.
Разгледайте също нашите изпитани рецепти за дюли.
