Баклата /Vicia Faba L./ представлява едногодишно тревисто растение от голямото семейство Бобови. Разпространена е в цяла Европа, Азия, Южна Америка и Африка. Смята се, че баклата е позната още 5000 години.
Следи за нейното отглеждане са намерени в Древен Египет, Китай и руините на Троя. Била е много ценена, защото освен че е лесна за отглеждане, тя е полезна и бързо засищаща, поради което е консумирана основно от по-низшите слоеве. В древността баклата е била използвана като символ на смърт, поради което не е консумирана от свещениците.
В наши дни баклата се отглежда в ограничени количества, предимно като ранна зеленчукова култура. В България баклата е пренесена най-вероятно от Гърция.
Баклата има много добре развит централен корен, който достига дълбочина до 1 метър. Листата X са чифтоперести, а цветовете са бели, с характерно тъмно петънце. Цветовете на баклата са силно ароматни и богати на нектар. Плодът на баклата представлява чушка, която в зряло състояние е крехка и зелена, годна за консумация от хората.
Дължината на чушката е различна, достига от 5 до 15 см, в зависимост от сорта на баклата. С узряването си чушката става жилава и твърда, а зеления цвят постепенно се губи и се превръща в кафяв. Семената на баклата са плоски и едри, имат неправилна форма, а цветът им е различен – от светложълт до кафяво-зелен. Самата окраска на семената се променя с течение на времето, като накрая става кафяво-черна.
Баклата е едно от най-устойчивите растения на студ. Може да издържи до минус четири градуса. Понася и високите температури, не е взискателна по отношение на светлина.
Видове бакла
Едросеменна бакла
Тя е средноранна и много високодобивна. Стеблото й се разклонява още в основата, като достига височина до 1.5 метра. Цветовете, плодовете и семената на тази бакла са едри. Масата на 1 кг семена варира от 800 г до 2 кг.
Средносеменна бакла
Тя е много високопродуктивна. Разпространена е като полска култура, а по морфологични белези заема междинна позиция между едро- и дребносеменната бакла. Масата на 1 кг семена достига до 800 г.
Дребносеменна бакла
Тя е по-малко разпространена от другите сортове. Зрее ранно, но е нискодобивна. Често стеблото ѝ е неразклонено и достига височина до 1 метър. Плодовете и семената ѝ са дребни. Масата на 1 кг семена е от 200 до 500 г.
Състав на бакла
Баклата има много разнообразен състав, което я прави ценна за здравето храна. Зелените чушки на баклата съдържат от 16 до 20% сухо вещество, до 5.4% азотни вещества, до 0.3% мазнини, 2.6% захари, около 25 мг витамин С. Баклата има и много богат минерален състав. Съдържа калций, магнезий, калий, фосфор, желязо, сяра и куп микроелементи като манган, които са ценни при образуването на кръвта и други ферментни системи в организма. Богата е на голямо количество белтъчини, каротин, витамин А, В1, В2, и Е.
100 г сурова бакла съдържа 72 калории, 0.6 г мазнини, 11.7 г въглехидрати и 5.6 г мазнини.
Избор и съхранение на бакла
Баклата се бере, когато чушките са още крехки, сочни, без влакна и с едва образували се семена. Когато семената на баклата загрубеят, получават неприятен вкус и не се препоръчват за консумация.
Когато купувате бакла, също внимавайте тя да е с хубав зелен цвят, защото кафявата бакла вече е твърде узряла, жилава и твърда. Баклата е много нетраен продукт, затова не позволява твърде дълго съхраняване. Най-добре е да се сготви в деня на закупуването или най-късно на следващия ден. Подходяща е за замразяване във фризер.
Бакла в кулинарията
Както стана ясно, най-вкусна е младата бакла. Тя може да се добавя в зеленчукови и бобени супи и салати, както всякакви ястия и селски яхнии, в които влизат други бобени растения, като грах и фасул. Това ще рече, че може да употребявате баклата като заместите на грах и фасул. Голямо нейно предимство е бързото сваряване.
Един от най-лесните начини за приготвяне на бакла е сварена в подсолена вода с малко масло. Баклата се използва много широко в арабската кухня, поради което може да я откриете в редица арабски магазинчета в сушен вид.
Вкусът на баклата се допълва много добре от лук, чесън, червен пипер. Младата бакла може да се готви с шушулките на яхния, подобно на зеления фасул. В този си вид увира много бързо, затова трябва да се внимава, да не се превари. Вкусната яхния с бакла може да се допълни с шепа джанки, които се прибавят в края на готвенето. Ако имате добре узряла бакла, сгответе само бобчетата ѝ, като махнете шушулката, защото е много твърда и не е вкусна.
Ползи от бакла
Баклата не съдържа холестерол, поради което е много полезна при заболявания на сърдечно-съдовата система. Тя регулира работата на храносмилателната система, благодарение на съдържащата се в нея целулоза значително ускорява процесите на обмяна на веществата.
Последният факт обуславя прилагането ѝ в диети за отслабване. Баклата съдържа ествествената аминокиселина L-допа, която е използвана за лечение на болестта на Паркинсон. Тази аминокиселина може да помогне за контролирането на хипертония.
Баклата е много богата на тирамин – киселина, която при попадането в мозъка стимулира освобождаването на хормона норадрелин в главния мозък. Това действа възбуждащо и ободряващо. Хапвайте бакла против сънливост, но само през деня. Вечер късно ще има обратен ефект и ще попречи на заспиването. Затова по това време на денонощието избягвайте вкусотии като:
- супи с бакла.
