Тютюнът е наименование на изсушените или изсушени и ферментирали листа на тютюневите растения Nicotiana tabacum и Nicotiana rustica. Принадлежи към семейство Картофови, род Nicotiana. Тютюнът се отнася към спефичните култури, които се отглеждат с цел добиване на продукти с изразено наркотично действие.
В наши дни всяка година се засяват приблизително 50 млн. декара с тютюн. 88% от тях са в Азия – Пакистан, Турция, Китай, Япония, Индия.
История на тютюна
Родината на тютюна е Америка, където много дълго време е използван от лечители и индиански шамани. След пренасянето му в Европа, тютюнът бързо придобива популярност, което го превръща в един от главните двигатели на европейската колонизация на Америка. Научното наименование на рода на тютюна – Nicotiana е дадено в чест на Жан Нико. Нико е френски дипломат, който популяризира тютюна в Париж след завръщането си от мисия в Лисабон през 1561 година. В нашата страна тютюнът се отглежда от 1717 година.
Употребата на изделията от тютюн се променя с течение на годините. В самото начало той е използван за дъвчене и смъркане, по-късно започва да се пуши посредством наргиле или лула, докато в наши дни той се пуши под формата на пури и цигари.
Както вече е много добре известно, употребата на тютюн води до привикване, освен това има редица странични ефекти. Това е и причина за организирането на масирана борба с вредния навик, която датира от 50-те години на миналия век.
Състав на тютюна
Тютюнът има много сложен химически състав, освен това е продукт, при който качествата зависят от противоречивото съчетание на отделните вещества в него. Най-общо химичните съставки в тютюна могат да се разделят в две групи. Първата е група А, в която спадат вещества, влияещи положително върху качеството – никотин, смолист спирт и някои видове смоли, етерични масла, парафин и разтворими въглехидрати. Втората е група В, в която има вещества, влиящи негативно върху качеството – белтъчини, амоняк, органични киселини и свободни основи, метилов алкохол и азотни вещества без никотин.
Съдържанието на никотин в тютюна се движи в сравнително широки граници – от 0.5 до 14%, а в тютюните, които се произвеждат в България – до 1.5%. Освен никотин, в тютюневите листа се съдържат и някои други акалоиди – анабазин, миозинин, норникотин, оксикотин. Особено важно място заема норникотинът, който се счита за десет пъти по-малко вреден от никотина.
Въглехидратите, които се намират в тютюневите листа също варират в много големи граници. В българските тютюни са между 25 и 45%. Именно те определят до голяма степен вкусовите качества на тютюна.
Общото азотно съдържание достига до 2.60%, като азотните вещества се разделят на две групи – разтоворими /амиди, аминокиселини, амини, алкалоиди, нуклеинови киселини/ и неразтворими /белтъчини/.
Белтъчините в тютюна са между 5-6.5%, но се счита, че съдържание повече от 6% е напълно недопустимо. Азотното торене на полетата с тютюн увеличава съдържанието на азотни вещества, както на необходимите, така и на нежеланите.
Видове тютюн
Най-разпространените видове тютюн са:
Махорка – представлява едролистен тютюн от вида Nicotiana rustica. Съдържат много никотин и от тях се правят продукти за смъркане;
Ориенталски тютюн – той е дребнолистен, използва се най-вече за производството на цигари;
Полуориенталски тютюн – той е малко по-едър от ориенталския. Използва се за производство на цигари, освен в нашата страна се произвежда в Турция, Сърбия, Близкия Изток и Македония;
Вирджиния флю кюрд – произвежда се в САЩ и Зимбабве. Представлява едролистен тютюн, от който се произвеждат цигари;
Бърлей и Мериленд – тютюни, които се произвеждат в САЩ. Бърлей е подходящ както за цигари, така и за лула;
Пурени тютюни – притежават еластични, но нежни листа. Има три основни разновидности, според предназначението. Филер – за пълнеж на пурите; Байндър – за обвивка на пурите; Рапърс – за покривка на пурите. Рапърс е най-скъп. Тези видове тютюн се произвеждат във Филипините, Индонезия, Куба.
Употреба на тютюн
От листата на тютюна се получават различни тютюневи изделия. Най-разпространените ествено са цигарите, следвани от пури, тютюн за дъвчене, за смъркане и лула. От стеблата и листата на някои видове тютюн /Махорка/, които се характеризират с високо никотиново съдържание се получават никотинови препарати. От други видове се извличат алкалоидите бетаин и анабазин, а от трети – ябълчна и лимонена киселина.
Стъблата на тютюна са много богати на калий, а след подлагане на специална обработка служат за получаване на фина хартия. Семената на тютюна съдържат около 40% мазнини, което ги прави подходящи за добиване на висококачествени масла с технически цели.
Вреди от тютюна
Употребата на тютюн под различните форми и най-вече цигари носи редица вреди за здравето. Тютюнопушенето е най-голямата причина за рак на белите дробове. То причинява около 80-90% от всички смъртни случаи при рак на белия дроб и около 1/3 от случаите на рак в развиващите се държави, в това число рак на стомаха, устата, гласните струни и гърлото.
Никотинът предизвиква повишение на кръвното налягане, разрушава количеството витамин С в организма. Пушенето причинява проблеми с паметта, намалява скоростта на запаметяване на информация. Свързано е в увеличен риск от появата не само на онкологични заболявания, но и сърдечно-съдови заболявания. Важно е да се отбележи, че пасивните пушачи също са изложени на сериозни рискове.
