Костурът /Perca fluviatilis/ представлява риба от семейство Костурови. Той е широко разпространен в Азия и Европа, а през последните години костурът се развъжда сериозно и в българските водоеми. Костурът е устойчив и непретенциозен хищник, който вече е основен обект на риболова.
Той издържа в бедни на кислород води, в които повечето риби биха загинали. Костурът обитава река Дунав, долните и средните течения на повечето реки, изкопите и язовирите. Може да го срещнете и в полусолени води. В наши дни почти няма водоем в България, където няма костур. Именно това го прави основна цел на риболовците.
Тялото на костура е късо, странично сплеснато и покрито с дребни, дълбокосрастнали с кожата люспи. Окраската му много варира според местообитанието – от светлозелена до масленозелена, в някои случаи почти до сивкавочерна. От двете страни на тялото на костура от пет до девет черни напречни ивици. Освен това има две гръбни перки, като първата се състои от бодливи, а втората – от по-меки лъчи. Гръдните перки са жълти, а опашната и аналната са червени.
Костурът се счита за дълголетник сред рибите, защото според някои данни продължителността на живота му достига до 22-24 години. За сметка на това има много бавен темп на растеж. Максималните размери на костура, които споменават отделните източници са много противоречив, като за рекорд се счита тегло от 2.5 кг, но не е изключено да има костури, достигащи до 4 кг.
Сезонът на размножение на костура е от началото на март до средата на април в южните водоеми, а при високопланинските язовири – от началото на месец април до средата на май.
Видове костур
Голяма част от специалистите определят наличието на два вида костур, обитаващи българските водоеми. Първият е дребен /тревен/, а вторият е едър /дълбоководен/. Дребният костур се придържа към целогодишно обитаване на крайбрежната зона, расте много бавно. Храни се както с безгръбначни, така с дребни риби и хайвер. Твърди се, че той достига тегло максимум 200 г.
Едрият костур се храни предимно с риба, обитава дълбоките места на водоемите и расте с бързи темпове. За пределни размери се определя тегло между 1.5-3 кг.
Според голяма част риболовци, биологичният вид костур в нашата страна е само един. Те смятат, че просто отделни екземпляри изпреварват в растежа си останалите и затова има такива сериозни разлики в теглото на костурите. Най-вероятно по-дребните костури просто изостават в своето развитие.
Състав на костура
Костурът е богат на калий, натрий, витамин А, В6, В12, В5, С, желязо, калций, ниацин, рибофлавин, мед, магнезий, фосфор, манган, селен и цинк. В състава му влизат хистидин, ниацин, цистеин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, глицин и други.
100 г суров костур съдържат 114 калории, 18 г белтъчини, 3.7 г мазнини, 0 г въглехидрати, 70 мг натрий, 356 мг калий, 200 мг фосфор, 12.6 мг селений, 80 мг калций, 1 мг витамин В5, 2 мг витамин С, 75 мл вода.
Избор и съхранение на костур
Избирайте костур, който има здрав вид и ясен поглед. Мътните очи са признак за отдавна уловена риба. Костурът, подобно на много други видове риби трябва да се готви веднага или най-късно на следващия ден след закупуване, защото не е особено траен. Съхранявайте костура в хладилник. При замразяване месото запазва вкусовите си качества в продължение на 3-4 месеца.
Костур в кулинарията
Костурът има полупрозрачно месо, с превъзходни вкусови качества. Проблемът, който възниква при него е почистването. Ако не желаете да одирате кожата му, трябва да се почисти или на място докато е почти жив, или да се потопи във вряла вода.
След като почистите костура, ще останете само с малки филета, които имат чисто бяло месо без кости и характерна миризма на риба. Както стана ясно, месото което остава съвсем не е много, затова е хубаво да се консумира предимно пържен в много мазнина или да си направите супа. Ако не сте почитатели на пържената храна може да го опечете във фурна. Костурът се използва за филета и консерви.
Ползи от костура
Консумацията на костур носи редица ползи за здравето. Той е полезен за кожата и лигавиците, за храносмилателната и нервната система. Регулира нивата на захар в кръвта и е отличен източник на антиоксиданти. Месото му съдържа големи количества фосфор, а фосфорната киселина участва в изграждането на многобройните ферменти, основни двигатели на химичните реакции в клетките. Месото на костура е бедно на мазнини, което го прави подходящо за диетични режими и борба със застрашаващото затлъстяване.
