Алабаш

Алабаш

Алабашът представлява двугодишно зеленчуково растение от семейство Кръстоцветни. Отглежда се в северните части на Европа и в нашата страна. Алабашът е кореноплодно растение, като за храна се използва само коренът му. Алабашът има вид на органичен зелен изкуствен спътник с вкус на пресни, хрупкави дръжки на броколи, акцентирани с вкус на репичка.

Наименованието на алабаша идва от немската дума „ kohl”, която означава зеле и „rabi”, което означава ряпа. Алабашът не може да се похвали с дълга кулинарна история, каквато например притежават репите или пащърнак, защото за пръв път е описан В Германия, едва среда на 16 век.

Въпреки че тези крушовидни зеленчуци изглеждат, като че ли са изкопани от земята, те представляват всъщност подуто стъбло, което расте над земята. Алабашът не е от често използваните зеленчуци в американската кухня, но е широко използван в Централна Европа и Азия.

Алабашът има продълговати големи листа и макар че и те са годни за консумация, хората предпочитат удебеленото му кръгло стъбло. Алабашът има дебела кожа, под която се крие сочна и хрупкава месеста част.

Състав на алабаша

В сравнение с бялото зеле алабашът е по-богат на хранителни вещества и най-вече на витамин С. Той съдържа средно около 88% вода, 2.9% белтъчини, 4.7% захари, 1.17% минерални вещества - калиеви, фосфорни, магнезиеви, калциеви и натриеви соли. Освен витамин С, алабашът е богат на витамин В1, В2, В6 и фолиева киселина.

В 100 г алабаш има 29 Kcal; 1.7 белтъчини; 0.1 г мазнини; 6.2 г въглехидрати и 3.6 г фибри. В алабаша се съдържа и голямо количество ябълчна киселина - 250 мг на 100 г.

Алабаш и зеленчуци

Алабашът не съдържа мазнини и холестерол. Той има малко калории и е с ниско съдържание на натрий. Той е също така добър източник на калий.

Видове алабаш

В България са познати два вида алабаш - едър и дребен. Едрият алабаш има виолетово-синкава кора, докато дребният алабаш е със светлозелена кора. Важно е да се знае, че по диетични, вкусови и хранителни качества дребният алабаш превъзхожда едрият многократно.

Избор и съхранение на алабаш

При закупуването на алабаш трябва да се избират малки или средни глави с диаметър не по-малък от 7 см, без петна, меки участъци или пукнатини и пожълтявания по краищата. Малкият по размер алабаш е по-сладък и по-вкусен. Луковиците, които са много по-големи от размера на топка за тенис, не са толкова вкусни и често имат гъбеста сърцевина.

Ако листата на алабаша са свързани с луковицата е необходимо те да се отрежат и да се съхраняват отделно. В случай, че те са в добра форма - твърди и зелени, могат да бъдат сготвени, но трябва да бъдат използвани в рамките на няколко дни.

Алабашът трябва да се съхранява немит, в найлонова торбичка в хладилник. Така може да се съхрани в добро състояние за около една седмица. Ценно качество на този зеленчук е, че правилно съхраняван, той не губи своите ценни качества.

Готвене на алабаш

Свежият и млад алабаш е вкусен да се консумира суров. Той може да се добави към различни видове салати. Алабашът може също да се приготви задушен или сварен. В случай, че се приготвя по този начин е необходимо кората му да се обели след като се свари. Алабашът е страхотна добавка към много ястия и супи. Добре се комбинира с други зеленчукови сокове.

Супа от алабаш и праз

Ако листата на алабаша са свежи и зелени, те могат да също да се използват за готвене. Те се приготвят по следния начин: измиват се, премахват се жилите на листата и след това се бланшират във вряща вода от 3 до 5 минути. След това се запържват леко в зехтин или масло и се овкусяват със сол, пипер и прясно изцеден лимонов сок.

От алабаша се приготвя и много полезен за организма деликатес, а именно нарязан на дребно алабаш с маслини, зехтин и прясно изцеден лимонов сок.

Предлагаме ви няколко изключително вкусни рецепти с алабаш: салата с алабаш, кето мусака с алабаш, алабаш със сос бешамел, боб с алабаш и картофи, алабаш с плънка, алабаш с майонеза върху салата, витаминозна салата с алабаш и цвекло.

Ползи от алабаша

Алабашът не съдържа почти никакви мазнини, което го прави много полезен диетичен продукт. Заради много високото съдържание на витамин С в него, алабашът е незаменим зеленчук за зимата. Той поддържа естествения имунитет и укрепва организма срещу различни инфекции.

Алабашът е източник на много диетични фибри, полезни за червата и понижаващи риска от развитие на рак на дебелото черво и различни стомашни проблеми. Той предпазва и от хемороиди. Алабашът е полезен при авитаминози, при лъчева болест, астма, туберкулоза. Действа пикочогонно, против пролетна умора, малокръвие и бронхит, стимулира растежа.

Състав на алабаша

Голямото количество фибри в алабаша го правят предпочитан зеленчук в диетичното хранене. Фибрите не просто подпомагат храносмилането, но и стимулират редовното изхождане и пречистване на червата.

Тъй като алабашът е зеленчук, богат на много витамини и минерални соли, вкусен и най-важно - не предизвиква алергии, той се препоръчва и при храненето на малки деца.

Алабашът предпазва от анемия, защото в състава му има сериозни количества желязо, които подпомагат производството на повече червени кръвни клетки. Калият в алабаша допълнително подпомага усвояването на желязото.

Зеленчукът е известен и със свойството си да подобрява костната плътност, благодарение на съдържащите се калций, манган и желязо. Полезен е и за здравето на очите заради наличието на бета-каротин в състава му. Витамин А в алабаша пък бори натрупването на свободни радикали в очите и премахва оксидативния стрес от тази толкова важна част на човешкото тяло.

Алабашът заслужено може да се включи в различни диетични менюта, защото е изключително нискокалоричен зеленчук. Няма почти никакви калории и мазнини, но за сметка на това е изключително богат на полезни за здравето съставки - не е ли това най-перфектната комбинация?

За да се извлечете максимални ползи от неговите съставки, най-добре е да заложите на минималната термична обработка, тъй като като топлината унищожава част от полезните му вещества. Консумирайте го под формата на салати, леко овкусен със зехтин и сол, както и малко прясно изцеден лимонов сок.

Народна медицина с алабаш

При отслабена сърдечна дейност се препоръчва приемът на сок от алабаш, разбъркан с малко чист мед. Каша от сварен алабаш се използва за компреси при болки в ставите. Отварите от алабаш се прилагат в народната медицина като отхрачващо, разхлабващо и пикочогонно средство.

Важно е да се отбележи, че листата на алабаша също са много полезни и хранителни, въпреки че не намират приложение в кулинарията. Те са изключително богати на витамин А, витамин К, витамини от В групата и много каротини. Не ги подценявайте, защото са изключително полезни.

Вреди от алабаша

Алабашът съдържа пикочна и оксалова киселина, което го прави неподходящ за хора, които страдат от подагра, пясък или камъни в бъбреците.

Освен това алабашът съдържа вещества, наречени гоитрогени. Те блокират усвояването на йод от организма и блокират производството на някои хормони от щитовидната жлеза. Затова суровият алабаш не е полезен за хора, страдащи от проблеми с щитовидната жлеза. От всички останали може да се консумира без никакви притеснения, защото е изключително полезен зеленчук.

Рейтинг

5 4
4 6
3 4
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати