Монк

Плод Монк

Монк е сравнително нов натурален подсладител, който напоследък се превърна в истински хит в кулинарния свят. Преди обаче да разгледаме монк, нека се запознаем с растението, участващо в производството му.

Siraitia grosvenorii представлява катерливо растение от семейство Тиквови /Cucurbitaceae/, разпространено в Южен Китай и Северен Тайлант. Растението доби популярност заради своите плодове, наричани Monk fruit, luo han guo, arhat fruit и Buddha fruit, от които се произвежда безвредният заместител на захарта монк.

Листата на Siraitia grosvenorii са зелени, тесни и със сърцевидна форма. Те достигат дължина от 10-20 см. Плодът на растението е овален, наподобяващ пъпеш. Той достига 5-7 см в диаметър и се отличава със зелено-кафяв или жълто-зелен цвят. Кората на плода е леко набраздена, сравнително недебела, покрита с власинки. Monk fruit притежава удължени и почти сферични семена.

История на монк

Думата монк (monk) от английски означава монах. Смята се, че през тринадесети век китайските монаси за първи път употребили плода на Siraitia grosvenorii, ето защо той получил името Monk fruit (монашески плод). През 1938 година плодът е преоткрит от проф. Г.В. Гроф. Той пише доклад за него, като посочва, че сладкият му сок се използва като основна съставка на разхлаждащи напитки. В началото на двадесети век плодът е отведен в САЩ, където започва да се изследва, след което се включва в състава на някои захарозаместители.

Макар непознати за голяма част от света подсладителите, произведени от плодовете на Siraitia grosvenorii, вече широко се ползват в редица страни. През деведесетте години на миналия век компанията Procter&Gamble патентова процес за извличането на могрозид V и подписва договор с Amax NutraSource за дистрибуция на монк. В САЩ от няколко години е одобрен продуктът Fruit-Sweetnes на новозеландската компания BioVittoria, който е около 150 пъти по-сладък от захарта и се прилага успешно най-вече в напитки.

През 2011 година британската компания Tate&Lyle сключва договор с новозеландците за ексклузивен глобален маркетинг и дистрибуция и така се ражда Purefruit, също произведен от Monk fruit. По данни на компанията най-успешните приложения на Purefruit са в млечни продукти и безалкохолни напитки, след това в замразени десерти, детски сокове, хранителни добавки, бонбони и др.

Състав на монк

Както вече споменахме, подсладителят монк се добива от сока на Monk fruit. Самите плодове съдържат фруктоза, глюкоза, витамин С, сапонини и др. Подсладителят притежава изключителна сладост, която може да достигне до 250 пъти тази на захарта. Тя се дължи на химическите съединения могрозиди и особено на могрозид V (Esgoside).

Производство на монк

Производството на монк е дълъг процес, който преминава през няколко етапа. За да се добият плодовете, от които се произвежда подсладителят обаче, първо трябва да се засеят растенията. Кълняемостта на семената е ниска и понякога отнема дори месеци, докато се появи растение.

Siraitia grosvenorii се отглежда предимно в далечната китайска провинция Гунаси, най-вече в планините близо до град Гуилин. Тези места са сенчести и растенията могат да виреят там, необезпокоявани от слънцето.

Когато плодовете започнат да зреят, (не трябва да са напълно узрели) те се събират и се складират в специални сухи помещения. След това вече узрелите плодове започват да се обработват. Те се почистват от обвивката и семената, след което месото на плода се смачква.

Получените плодови концентрати и пюрета се използват в по-нататъшното производство на монк, като по специален начин се отстранява излишния специфичен аромат. Обикновено в подсладителя се добавят още захар, меласа, захарен алкохол и др.

Монк

Ползи от монк

Ползите от монк не са никак малко. Самите плодовете, от който се произвежда натуралния подсладител, се използват от векове в китайската народна медицина. Те помагат при кашлица, болки в гърлото, настинка, висока температура и др. В Китай има поверие, че хората, които похапват тези плодове, живеят много дълго.

В районите, където се отглежда Siraitia grosvenorii, броят на столетниците е изключително висок. Учените си обясняват този феномен с факта, че местните имат възможност да ядат Monk fruit в свеж вид.

Екзотичните плодове се консумират традиционно и в сушен вид, като се поставят в супи и билкови чайове. От сушената горчива кора на Monk fruit също се приготвят лечебни топли напитки.

Иначе монк се разтваря и се комбинира добре с най-големия си натурален конкурент - стевия. Подслаждането на храните и напитките с монк се приема за безопасно. Монк съвсем спокойно може да се употребява като заместител на захарта от хората, страдащи от диабет, и със сигурност е за предпочитане пред захарин, аспартам и цикламат, които пък напоследък се посочват като причинители на ракови болести.

Американската комисия за контрол на храните и лекарствата (Food and Drug Administration, FDA) вече одобри монк като безопасен подсладител и се очаква той да става все по-разпространен на пазара.

Съществуват мнения, че при употребата на монк се усеща леко горчив и специфичен послевкус, но те не се потвърждават от абсолютни всички потребители, което означава, че няма гаранция дали на даден човек подсладителят ще му хареса, или не.

Монк в кулинарията

Този заместител на захарта е подходящ за всеки, който се опитва да се отърве от излишните килограми, но не може да си представи живота без нещо сладичко, тъй като е нискокалоричен. Монк успешно се използва при направата на всякакви курабийки, бисквити, торти, пасти и какви ли не други сладкиши. Чудесно подслажда сокове, чайове, коктейли и др.

Тиквеник с монк

Необходими продукти: кори - 500 г готови, тиква - 500 г, монк - 2/3 ч.ч., орехи - 100-150 г ядки, олио - 100 мл, галета - 30 г, канела - 2 с.л. пакетче, пудра захар - 3 с.л.

Начин на приготвяне: Измийте тиквата и я рендосайте. След това я задушете за малко в 2-3 с.л. олио. Смелете орехите и ги добавете към тиквата. Сложете монк, канела и галета и разбъркайте добре всичко. После вземете един лист от корите и върху него разпределете малка част от плънката. Завийте внимателно листа на руло и го поставете в намаслена тава.

По същия начин процедирайте и с останалите кори, като ги наредите в тавата във формата на охлюв. Наръсете отгоре с мазнина и поставете тиквеника в предварително загрята фурна на 220 градуса. Когато сладкишът е опечен, можете да го намажете отгоре с малко вода, за да омекнат корите. Накрая поръсете с пудра захар.

Рейтинг

5 2
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати