Ангурия

Кристина ЧерниковаКристина Черникова
Администратор
971162k
Ангурия

Ангурия /Cucumis anguria/ представлява едногодишно лианообразно растение от семейство Тиквови /Cucurbitaceae/, което произлиза от тропичните и субтропичните райони на Централна и Южна Африка. Ангурията е позната още като антилска краставица. Тя се среща и с наименованията bur cucumber, bur gherkin, West Indian gherkin и др. Ангурията е близък родственик на краставицата /Cucumis sativus/ и на пъпеша /Cucumis melo/.

Лианообразната ангурия може да пропълзи на различни повърхности. Стеблата на ангурията достигат до 3-5 метра дължина. Те са тънки и крехки. Осеяни са с множество власинки и разклонения. Ангурията се отличава със силно разчленени листа, напомнящи на листата на диня. Най-интересни обаче са плодовете на антилската краставица.

Те са заоблени, светлозелени и достигат дължина от 3 до 8 сантиметра и имат дълги дръжки. Плодовете на ангурията са снабдени с небодливи и дори мекички шипоподобни израстъци. На вкус неузрелите плодове на антилската краставица са почти същите като на обикновена краставица, заради което и се използват по същия начин. Те са пълни с множество кремави семена. Когато узреят напълно, плодовете добиват жълто-зелен цвят, а теглото им достига до 50-100 грама.

Ангурията се отглежда предимно в Ангола, Мозамбик, Танзания, Замбия, Зимбабве и Намибия. Растението се среща още в Никарагуа, Перу, Еквадор, Коста Рика, Куба, Гватемала, Хаити, САЩ, Русия. В подивяло състояние ангурията се среща в широколистни и смесени гори. Расте и в савани и полупустини. Обичайно може да се види до 1500 метра надморска височина. У нас ангурията не е много популярна култура, но все пак някои опитни градина я отглеждат заради екзотичния ѝ външен вид.

История на ангурия

Ангурията бива пренесена в САЩ през осемнадесети и деветнадесети век от Минтън Колинс от Ричмънд, Вирджиния. Както знаем, някои непознати култури трудно си извоюват място на новите пазари. Ангурията обаче не е от тях. Това растение бързо добива популярност заради високата си продуктивност. Ангурията предизвиква интереса на потребителите първоначално заради уникалната си форма.

В последствие става ясно, че тя се почиства лесно и също толкова бързо се приготвя. И за разлика от своите родственици тя е защитена от набезите на насекомите и успява да се запази непокътната. Ангурията започва да се употребява в нискокалорични салати и така се превръща в наистина обичан продукт. Освен познатата ни вече бодлива ангурия се появява и нейна разновидност, която няма бодлички и е още по-лесна за консумация.

Състав на ангурия

Плодовете на ангурията е източник на белтъчини, мазнини, калций, фосфор, желязо, витамин А, тиамин, ниацин, аскорбинова киселина. Листата на растението не са добре проучени все още. Масло, добито от семената на антилската краставица, съдържа следните киселни: палмитинова, стеаринова, олеинова, линолова и линоленова.

Отглеждане на ангурия

Ангурията се отглежда като зеленчук или като декоративно растение. Изисква почти същите грижи като обикновената краставица. У нас семена за ангурия могат да се намерят, но може би само в някои специализирани магазини. Иначе най-лесно е да се поръчат по интернет. Ангурията е топлолюбиво растение и не понася застудявания. Най-успешно растението се развива при температура от 25-26 градуса.

Температура под 12-13 градуса растенията понасят сравнително зле, а когато температурите паднат чак до 5 градуса ангурията загива. Растението обича светлината и не понася ветровитите места. Ангурията има специални изисквания към почвата-тя трябва да е плодородна, добре дренирана и по възможност неутрална. Подходящи предшественици на ангурията се явяват кореноплодни зеленчуци, бобови растения, треви и др.

За най-добри резултати се препоръчва ангурия да се отгледа чрез разсад. Един ден преди семената да се посеят в пластмасови саксии, подредени в топли парници, те (по желание) могат да се накиснат в специален за целта разтвор, след което да се оставят за един-два часа на слънце.

Плод Ангурия

След това семената на ангурията се засяват в саксии с диаметър 11 сантиметра, като можете да използвате торфен компост. След около 25-30 дни растенията могат да бъдат разсадени в полиетиленови оранжерии. Преди саденето на ангурията, почвата може да се култивира на дълбочина от 15-20 сантиметра.

Ангуриите се отглеждат браздово на разстояние 90х40 сантиметра. След засаждането растенията се поливат с топла вода. Най-важното за ангуриите е да получават достатъчно топлина и светлина. Във вегетативния период на ангуриите трябва да им се осигури температура от 20 до 35 градуса.

Останалата част от процеса на отглеждане на ангурия е точно, както при обикновените краставици. Плодовете на ангурията започват да зреят седемдесет дни след поникването на растението. Ако растението е отглеждане качествено, то е в състояние да образува и над седемдесет плодчета.

Ползи от ангурия

Ангурията се отглежда като декоративно растение и в някои страни по света тя се „явява“ дори на изложби за плодове и зеленчуци, където привличат всички погледи. Веднъж откъснати, плодовете на ангурията могат да се съхраняват дълго време у дома като интересни сувенири, от които би се впечатлил всеки гост.

Не можем да не споменем, че ангурията е полезна и за нашето здраве. Плодовете на това растение действат благоприятни при сърдечно съдови заболявания и заболявания на стомашно-чревния тракт. Заради водното си съдържание ангурията спомага за добрата хидратация на тялото, както и за освобождаване на организма от токсични елементи. Ангурията спомага за лесното храносмилане и за поддържането на красива и здрава кожа. Ангурията също като краставицата съдържа соли и витамини, полезни за растежа на клетките и има диуретично действие.

Ангурия в кулинарията

Ангурията се отглежда и заради нейните плодове. Ангуриите имат компактните размери и често биват консервирани, но имайте предвид, че когато плодовете остареят вече не са подходящи за употреба. В свежо състояние плодовете на ангурията успешно могат да се добавят към всякакви салата и зеленчукови ястия.

Ризото с ангурия

Необходими продукти: зехтин - 1/4 чаена чаша, лук - 2 чаени чаши (нарязан), ангурия - 4 броя (нарязани), ориз - 1 чаена чаша, чесън - 3 скилидки, домати - 2 чаени чаши (нарязани), магданоз - 1 стрък, царевица - 1/2 чаена чаша (от консерва), лимонов сок - от 1 лимон, сол, черен пипер

Начин на приготвяне: Загрейте зехтина в голям тиган. Сложете лука и чесъна и ги задушете за няколко минути. Когато омекнат, добавете ориза и една-две чаени чаши вода. По желание можете да накиснете ориза предварително за половин час в една чаена чаша вода.

След ориза сложете царевицата, обелената и нарязана ангурия, чесъна, доматите и разбъркайте. Дръжте на огъня, докато се изпари водата. Накрая подправете с лимонов сок, черен пипер и сол, след което разбъркайте и отдръпнете от котлона. Поднесете ястието топло, като го поръсите с наситнен магданоз.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Топ Статии Днес

Рейтинг

4.5
51
41
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати