Кардон /Cynara cardunculus/ представлява многогодишно бодливо растение, принадлежащо към семейство Сложноцветни /Asteraceae/. Кардонът е познат още като испански артишок, cardone, cardoni, carduni и cardi и най-често се ползва за попдравка или се похапва като листен зеленчук.
Стеблото на кардона е изправено и достигащо до един метър височина. При някои сортове и повече. Растението има двойноперести листа, дълги до 50 сантиметра. Те са насечени, с бодли по края на дяловете и с широки, месести главни жилки. Виолетовите цветовете на кардона са събрани в съцветия – кошнички. Семената на испанския артишок са едри, сиви, с мрежовидни нишки, с твърда обвивка. Хиляда семена от кардон тежат около тридесет грама, а кълняемостта им се запазва цели седем години.
Кардонът се е адаптирал към сухия климат. Той се среща в подивяло състояние в Мароко, Португалия, Либия, Гърция, Хърватска, Кипър, Канарските острови, Мадейра. Вирее още във Франция, Аржентина, Австралия и Калифорния и др.
История на кардон
Най-ранните сведения за кардона датират от четвърти век преди новата ера. Пръв растението описва гръцкият писател Теофраст. Въпреки че той не е напълно убеден в точния вид на непознатото растение, смело го нарича кактус. Най-напред кардонът започва да се употребява в гръцката, римската и персийската кухня. Той остава популярна подправка дори през Средновековието. Постепенно растението започва да се култивира във Франция, Испания и Италия.
Видове кардон
Кардонът е култивиран преди векове в централната и западната част на Средиземноморието. От тогава до днес са създадени много негови разновидности. Най-известните от ядивните сортове кардон обаче са Турски и Слонова кост. Те се отличават от подивелия кардон, тъй като имат по-високи стебла от него (до 2 метра) и се консумират като листни зеленчуци.
Освен това притежават по-големи ядливи пъпки. Тези два сорта са с по-малко бодли, а листата им са по-дебели. Новите хибридите се създават, така че да има повече реколта, но в същото време да може тя и да се прибира лесно, без бодлите на растението да застрашават хората, които ги обработват.
Състав на кардон
В листата на кардон се съдържат каротини, захари, минерални соли, витамин С и др. Кардонът е източник и на тиамин (витамин В1), ниацин (витамин В3), пантотенова киселина (витамин В5), витамин В6, фолиева киселина (витамин В9), магнезий, желязо, манган, цинк, фосфор и др.
Отглеждане на кардон
Ако искате да отгледате кардон, трябва да се съобразите с няколко изисквания на това бодливо растение. Кардонът предпочита добре обработени, топли и богати на хранителни вещества и влагозапасени почви. Ако се опитате да отгледате кардон на бедна и суха почва, продукцията, която ще получите, няма да е особено качествена. Като цяло кардонът не е застрашен от опасни вредители и болести.
Подходящо време за посяване на кардон е пролетта. Той се сее на редове, които са през 80 см. През април или март можете да сложите по две семена в реда (на разстояние 40 см), като в последствие се оставя само по едно растение. Добре е да засеете кардона на възможно най-слънчево място, но дори и при полусянка той ще се развие нормално. Поливайте кардона равномерно и винаги позволявайте на растението да изсъхне между самите поливания.
Важна част от отглеждането на кардон е бланширането или така нареченото загърляне, което се прави, за да побелеят листата и да станат по-крехки за консумация. Тази процедура се извършва през септември или октомври. Растенията се загърлят, като върховете им се връзват на снопчета, след което се затрупват със слама или с почва. Така кардонът трябва да престои около две седмици.
След това листата му се изрязват и се опаковат. Съхраняват се на хладно. Растенията, които остават в земята се затрупват с пръст, за да се защитят от зимния студ. През следващата година те формират цветоносни стебла, цветове, семена. Можете да отглеждате един кардон до четири години, стига да му осигурите нужните условия.
Ползи от кардон
Кардонът често се отглежда дори и само заради интересния си външен вид. В последно време този екзотичен бодил стана популярен и заради факта, че все по-често се използва в производството на биодизел. Маслото, което се добива от семената на кардон, напомня на това от слънчоглед и шафранка. В Сардиния кардонът влиза в употреба като суровина в биорафинерии, които произвеждат основа за биопластмаса.
Консумацията на кардон влияе добре на здравето ни. Той е богат на хранителни вещества и витамини, нужни на организма ни, за да се развива правилно. Похапван като листен зеленчук кардонът бързо засища глада, а в същото време не е никак калоричен. Кардонът има способността да нормализира кръвното налягане и действа като антиоксидант. Той спомага и за образуването на кръвни клетки. Освен това кардонът намалява нивото на холестерола.
Кардон в кулинарията
Макар цветните семена на кардон също да са годни за консумация, най-много в кулинарията се употребяват стеблата на растението. Но семената от диворастящ кардон продължават и сега да се събират и прилагат в местната кухня на Южна Италия и Сицилия.
Дръжките на кардона са дълги и приличат на дръжкова целина. Те се берат в края на зимата или през пролетта. За да приготвите растението за кулинарна употреба, първо, трябва да отстраните всички листа и тръни. Можете да обелите стеблата с помощта на белачка за картофи. След това ги нарежете на парчета с дължина 1 сантиметър и ги поставете в студена вода с лимонов сок, за да избегнете покафеняването им.
След това можете да ги сложите за двадесет минути във вряща вода, докато станат още по-крехки. После трябва да извадите бланширания кардон и да го поставите върху кърпа, за да се отцеди от водата. Обработен по този начин, кардонът може да се съхранява в хладилника за бъдеща употреба или веднага да се включи в ястия. Коренът на някои сортове кардон също се използва като хранителен продукт, макар и по-рядко. Той се сварява и след това се сервира студен в салатите.
Кардонът традиционно се слага в супи, салата, яхнии и др. Дръжките на растението са месести и имат приятен аромат. В някои региони в Италия супата от кардон традиционно се приготвя за коледния обяд. Тя се прави с малки кюфтенца, като се добавя и пилешки бульон. В някои френски градове също се приготвят специални кулинарни рецепти с кардон.
Кардонът е незаменимата съставка на испанското ястие Cocido madrileño, което се приготвя с зеленчуци и месо. Кардонът се влага дори в производството на някои сирена в Португалия, които се отличават леко цитрусов вкус. Не бива да забравяме, че растението служи и като подправка. За тази цел се използват главните жилки на листата и главния корен на кардона. С тях се овкусяват различни видове месо.
