Аншоа /anchovy/ представлява малка риба, която принадлежи към семейство Engraulidae. Има 144 вида аншоа, които обитават водите с умерена температура. Аншоата се отличава още по-силно сплесната си глава и голямата уста. Тя е с плоско и издължено тяло, покрито с опадливи люспи, обикновено достигащо размери от два до тридесет сантиметра. Случва се някои от по-възрастните представители на различните видове да нараснат и повече. Оцветяването на гърба е зеленикаво до синеещо. Коремът пък е обагрен в сребристо.
Теглото на различните риби варира. Средно те тежат около дванадесет грама. Те се срещат в Атлантическия океан, Индийския океан, Тихия океан, Черно море и Средиземно море. Аншоата наред със сьомгата, пъстървата, херингата, сардината, ципурата и други спадат към така наречените мазни риби, които освен белтъчини съдържат и голямо количество мазнини. Аншоата се храни с планктон и новоизлюпени рибки, като храненето се случва два пъти-сутрин и вечер. С аншоа се хранят редица хищни риби. Тя е привлекателна и за някои видове птици като калифорнийските кафяви пеликани. Рибите от този вид се движат на стадо.
Видове аншоа
Както вече споменахме, в световен мащаб са познати много видове аншоа. Сред по-известните са калифорнийска аншоа, японска аншоа и европейска аншоа. У нас се среща европейската аншоа /European anchovy, Engraulis encrasicolus/. В горната част на тялото ѝ се забелязва тъмносин оттенък. Коремчето на рибата е оцветено в сребистро-бял, белезникав цвят. Тя достига около петнадесетина сантиметра. В някои случаи и до двадесет. Средно теглото и възлиза на десет-дванадесет грама. Представителите на вида европейска аншоа живее на пасажи. Те могат да се видят в крайбрежните черноморски участъци. Тъй като аншоата като цяло не понася ниските температури, този вид се придвижва към крайбрежието на южната ни съседка Турция през зимата.
Друга част от рибите пък се отправят към района, намиращ се южно от остров Крит. След като през пролетните месеци водата около нашия бряг отново се затопли, започва да пристигат представители на Engraulis encrasicolus. При тях половата зрялост настъпва, достигнат възраст от една година. Размножаването им започва през пролетта и приключва през есента. Обикновено това става в не много солени води, чиято температура е достигнала поне осемнадесет градуса. Европейската аншоа хвърля хайвера си на около стотина километра от брега на водоизточника, обикновено близо до повърхността на водата. Инкубацията на хайвера отнема към четиридесет часа. Тези риби живеят около четири години.
История на аншоа
Смята се, че самата дума аншоа се е зародила в Средиземноморието. Не е ясно обаче дали корените и трябва да се търсят в италианския език или португалския и испанския. Източниците обаче показват, че през първите години на седемнадесетото столетие наименованието вече се е употребявало сред англичаните. Те прибягвали до консумация на този вид риба, когато пийвали алкохолни напитки. Аншоа присъства произведението на Шекспир Хенри IV.
Оттам става ясно, че в кръчмата освен алкохолни питиета се е предлагала и аншоа. Освен от Шекспир рибата се споменава и от медика Т. Венер, който е известен с това, че говори за негативните последици от тютюнопушенето. Лекарят обръща голямо внимание на хранителните вещества и за начина, по който те влияят на човешкото здраве. Той посочва рибата аншоа като хранителен продукт, често употребяван от страстните любители на чашката, както и от хората, на които им предстои да се почерпят.
Състав на аншоа
Аншоата е източник на куп полезни вещества. Сред тях са наситени мазнини, омега-3 мастни киселини, протеини. В състава има още натрий, калий, витамин Е, витамин В6, витамин В12, калций, желязо, манган, цинк, мед, фосфор, тиамин, рибофлавин и др.
Ползи от аншоа
Аншоата е риба, която съдържа много значими за човешкия организъм съставки. Тя снабдява тялото ни с полезни протеини и намалява опасността от сърдечно-съдови проблеми, нормализира стойностите на кръвното налягане. Ценните съставки, съдържащи се в аншоата, понижава нивата и на вредния холестерол. Яденето на аншоа поне веднъж седмично повлиява положително костите и ги подсилва. Похапването на вкусната риба се отразява добре и на мускулите, ето защо тя трябва да присъства редовно в менюто и на спортистите.
Съхраняване на аншоа
Рибата не може да се съхранява много добре в прясно състояние, ето защо е препоръчително да се консервира. За целта тя се почиства старателно от главата, вътрешностите и хрилете, след което се измива. В случай че има люспи, те също се премахват. Част от рибите се поставя в съд, покриват се със сол, след което върху тях се нареждат още риби. Накрая всичко се осолява добре и се оставя така (покрийте с похлупак) 48 часа. После се отмива солта и рибата се обезкостяват. Почистеното месо се слага в съд заедно с оцет за 24 часа. Престоялите риби изплакнете и нарежете на парчета. Тях поръсете със зеленина по избор, оцет и зехтин. Маринованото рибно месо сложете в буркани. Те се държат в хладилника.
Аншоа в кулинарията
Аншоата се отличава с характерен морски вкус, който се усеща много добре. Тя се предпочита най-вече от страстните любители на морската храна. Поръсена с олио, лимонов сок, лук, копър и черен пипер, тя се превръща в емблематична част от кухнята на различни култури. Освен мариновани тези вкусни рибки могат да се похапват опушени, печени, под формата на пържена аншоа. Дребната риба е незаменима част от:
- рибни салати;
- пици с риба;
- паста с риба;
- ризото с риба и др.
Комбинира се добре с маслини и сосове. Когато поднасяте маринована аншоа, е добре да сте я измили и подсушили преди това. Разгледайте и другите ни рецепти с аншоа.
