Джинът /gin/ представлява високоалкохлно питие, което любителите на алкохолните напитки познават заради участието му в множество коктейли, популярни в цял свят. Истинският джин се приготвя от плодчета на растението хвойна, както и други плодове. Ползват се понякога и зърнени култури. Джинът притежава характерно ухание, напомнящо хвойна, точно заради употреба на преработени хвойнови плодове. Алкохолното съдържание в напитката възлиза на около 40 процента.
История на джина
Джинът има многовековна история. Холандският лекар Франсиско Силвиус се явява бащата на тази ароматна напитка или поне на него е приписано откриването му. Според твърденията той открил джина през седемнадесети век. Тогава го забъркал с идеята да произведе лекарство срещу бъбречни проблеми, стомашни оплаквания и пречистване на кръвта. За целта лекарят събрал на едно място плодове от хвойна, анасон, кориандър и други билки, които по това време вече били с доказано действие.
След това ги накиснал в спиртен разтвор. Силвиус изпитал творението върху своите пациенти и славата на течността бързо се разнесла. Въпреки че според източниците джинът е изобретен през седемнадесетото столетие, плодовете от хвойна са служели за церене още от незапомнени времена. Докато траела чумната епидемия, хората се опитвали да се спасят от коварната напаст с помощта на хвойна. За жалост обаче това не дало желаните резултати.
Съвременното име на джина произлиза от холандската дума genever, превеждаща се като хвойна. От седемнадесети век до сега изписването и произношението на името няколко пъти се е изменяло и съкращавало, поради което името на алкохола накрая останало само gin или джин. И въпреки че в началото джинът се е пиел предимно в Холандия, той бързо набира популярност и сред англичаните. Може би по тази причина днес те са водещият производител на това хвойново питие. И макар през деветнадесети век то да е било забранено, в нашето съвремие джинът е сред незаменимите алкохолни напитки.
Производство на джин
Както вече стана ясно, водеща съставка в производството на истински джин е плодът от хвойна. Той заедно с различни растения кисне известно време в гроздови зърна. След това субстанцията се подлага на дестилация. Образувалият се спирт не се отличава със специфичен цвят. Специфичната нотка, която притежава готовият вече джин, се дължи както на плодовете на хвойна, така и на някои добавени билки като анасон, кимион или канела. Смята се, че когато производителите на това питие държат на качеството, те го ароматизират поне с 6-7 различни билки.
Видове джин
На пазара вече има голямо разнообразие от тази спиртна напитка. Популярен вид е лондонският сух джин. И под „сух“ се има предвид, че напитката не е с добавена захар. Освен това в този случай основният продукт, от който алкохолът е направен, е хвойновият плод. Също така при лондонския сух джин не са употребени никакви оцветители.
Друг популярен вид е така нареченият плимутски джин, при който производителите си служат с букет от различни билки. Също така по правило той се произвежда със специална вода от Дартмур, Англия. При този вид не може да не се обърне внимание на мекия вкус и силното опияняващо ухание. При плимутски джин е налице употребата на ароматизатори, които обаче взети заедно сформират един уникален аромат. Според традицията той може да се произведе единствено в град Плимут. Смята се, че производителите още си служат с рецепта отпреди три века.
Заслужено внимание трябва да се отдаде и на холандския вид джин. Той пък е специален с това, че се приготвя по специфична холандска рецепта, датираща от далечния седемнадесети век. Разбира се, той няма как да е абсолютно същият, както по онова време, най-малко заради съвременните технологии, които производителите все пак ползват. При холандския вид обаче има два метода на производство, благодарение на които на лице са млад и стар джин. Тези определения обаче не са свързвани с някакво специално отлежаване, а по-скоро с разлика в ароматизирането на двата подвида. При приготвянето на холандския джин освен хвойнови плодове се слагат и кори от цитруси.
Сервиране на джин
Ароматното питие се поднася във висока стъклена чаша с обем от 200 до 250 мл, като температурата му трябва да е между 6 и 8 градуса. Заедно с него се сервира лимоново резенче и чаша с газирана вода. Като лимонът може да се закрепи на ръба на чашата или да се поднесе отделно в малка чиния. По желание в питието се добавя лед.
Джин в кулинарията
Джинът може да се комбинира с различни питиета, като безспорно най-популярното му допълнение е тоникът. Сред известните коктейли с джин е добре познатото ни мартини. Всъщност джинът се съчетава с почти всички алкохоли и с всички плодови вкусове, така че при употребата му е достатъчно просто да развихрите въображението си. С джина могат да бъдат овкусени и солени блюда. Опитните кулинари го включват в специалитети с пилешко и свинско месо.
Ползи от джин
Полезните свойства на джина се обсъждат вече векове. Качественият джин има свойството да пречиства кръвта, а освен това се използва като диуретик. По тази причина се препоръчва при задържане на течности и подпухване. Любопитен факт е, че нашумелият коктейл с джин и тоник е измислен в Индия като средство против малария.
При него се залага на активния компонент хинин, присъстващ в тоника и придаващ му горчива нотка. Умерената консумация на напитката спомага за лесното отстраняване на жилавия секрет. В днешно време джинът се използва още като лек при простудни заболявания, кашлица, бронхит. Компресът с джин помага за облекчаване на болки в кръста и ставите. Джинът подобрява и нормализира сърдечната функция и подсилва работата на сърцето.
Народна медицина с джин
Западната народна медицина предлага няколко лечебни приложения на джин. Можете да си направите домашен сироп за болно гърло с помощта на уханния алкохол. За целта ще ви трябват три супени лъжици мед, една супена лъжица джин и една супена лъжица сок от лук. От сместа се взема по една чаена лъжичка през няколко часа, след хранене.
Лечителите предлагат и отвара от джин и лайка, която се консумира за по-бързо отхрачване и облекчаване на напрежението в белия дроб. За чая ще са ви нужни две супени лъжици от лайка. Тя се запарва в 150 мл вода. Прецежда се и се смесва със 100 мл джин. По желание се подслажда с мед. От получената отвара се вземат по 1-2 лъжици преди хранене.
Известен също така е компрес с тоник, който се прилага за облекчаване на болките в гърба. Напоява се марля с 50 мл джин, една супена лъжица сок от бяла ряпа и една супена лъжица сок от лук. Така приготвеният компрес се налага на болното място и след половин час се отстранява. После зоната се измива с топла вода.
Вреди от джин
Въпреки че има полезни свойства, джин не трябва да се консумира системно и то в големи количества, защото все пак е алкохол. Ежедневната употреба на алкохолната субстанция може да доведе до пристрастяване към нея. Консумацията на джин не се препоръчва на хора, имащи алергия към хвойна, защото това може да им причини дискомфорт.
