Шльокавица представлява ракия, която е произведена в домашни условия. Според някои българските производители шльокавица може да бъде ракия, при която добитият дестилат е с ниско съдържание на алкохол. На места в страната тя се приготвя от плодове като ябълки, круши, сливи, кайсии и др. По думите на производителите на ракия от Югозападна България обаче шльокавица се нарича ракия, направена от джанки, и именно нея престои да разгледаме в следващите редове.
Преди да узнаем как точно се появява магическата шльокавица, нека разберем нещо повече за плодовете, които участват в нейното приготвяне. Джанките са плодовете на покритосеменното растение Prunus cerasifera, което се нарича по същия начин. Те спадат към род Слива /Prunus/ и семейство Розоцветни /Rosaceae/. Срещат се в много райони в Европа и Близкия Изток, но като че предимно у нас се употребяват за приготвяне на шльокавица.
Тези растения достигат височина от 6-7 до 15 метра и наподобяват големи храсти или малки дървета. Те притежават зелени листа, отличаващи се с елипсовидна форма и дължина от 5 до 6 сантиметра. За любителите на шльокавица обаче най-важната част от растение са неговите плодове, които могат да бъдат много вкусни.
Джанките са с овална форма, достигащи до 3 сантиметра в диаметър. Те са оцветени в наситено жълто до червеникаво. Плодът притежава лъскава обвивка, под която се крие сочно и сладко месо. Понякога то може леко да накиселява. В месестата част има костилка, позволяваща да бъде отстранена сравнително лесно.
Представителите на Prunus cerasifera са сериозни конкуренти на своите родственици от рода Слива. Причината е, че причисляват към дръвчетата, които разцъфват сравнително рано. На местата с умерен климат техните бели цветчета вече могат да се видят още през втората половина на месец февруари. Освен това при тях имаме обилна плодовитост. От възрастните екземпляри може да се добие до 300 килограма джанки на година, което е добре дошло за производителите на шльокавица.
Производство на шльокавица
След като разгледахме растението, благодарение на което днес можем да се радваме на ароматна домашна ракия, можем да се запознаем и с производствената технология. Процесът стартира със събиране на джанки. Дървото, под което предварително е постлано платнище, се брули с помощта на прът и изпадалият материал се събира. След това добре узрелите плодчетата се почистват от костилки и се смачкват в бидон.
Когато над материала започне да се появява пяна, се добавя захарен разтвор, в който съотношението между вода и захар е 1 килограм захар в 5 литра вода. Обърнете внимание, че концентрацията на захарта в захарния разтвор не трябва да е повече от 17 процента. Захар може да се добави и като се ползват конфитюри, сиропи, компоти, мармалади, при които срокът на годност е изтекъл.
Обикновено материалът се подзахарява, преди да е започнало протичане на силна ферментация. В следващите десетина дни сместа се разбърква поне 2 пъти дневно. След това идва ред и на изваряването. По време на него всичко, образувало се като паток, се маха. Полученият материал се дестилира два пъти и се оставя да отлежи в бъчви.
Поднасяне на шльокавица
Шльокавицата може да се поднася по всяко време на годината, като този тип алкохол изобщо не е претенциозен по отношение на мезето. Тя се явява традиционен български аперитив. Преди да се сервира, шльокавицата обикновено се изстудява леко.
Добрите домакини винаги поднасят на масата стъклена кана с ракия, която разкрива приятния бледожълт цвят на алкохола. Питието се разлива в стандартните чаши за ракия, които побират между 30 и 100 милилитра течност. Традицията повелява заедно с шльокавицата да се поднесе и чаша вода.
Както вече казахме, шльокавицата не е придирчива по отношение на мезето. Най-добрата добавка към нея без съмнение е характерната за страната Шопска салата, приготвена от краставици, домати, чушки, лук, пресен магданоз и бяло саламурено сирене.
Разбира се питието може да се съчетае и с много други свежи салати от зеле, моркови, корнишони, ряпа, цвекло, броколи. Чудесно предложение към шльокавицата са млечни салати, салати с картофи и зелен боб, както и туршиите. Яйчените салати също са сред предпочитаните от любителите на този вид алкохол.
Шльокавицата може да се поднася и в компанията на плодове като череши, грозде, диня, круши. Може да се съчетае с всякакви бисквити, соленки, бонбони, вафли и еклери. Сред предпочитаните добавки към ракия са още бялата халва и млякото с ориз.
Ползи от шльокавица
Освен чудесен аперитив шльокавицата може да бъде и отпускащо средство. Тя действа сгряващо и повишава апетита. През годините тя е се е доказала като народен лек против ревматизъм, гастрит, шипове, дископатия. Консумацията на шльокавица в малки дози помага още при болки в гърлото, синузит, настинка и грип. При зъбобол могат да се направи жабурене с шльокавица и болката ще отшуми.
Компресите с алкохола пък действат антибактериално и спомагат за бързото зарастване на повърхностни рани. Съществува твърдение, че шльокавицата помага при безплодие и има свойството на афродизиак и при двата пола. Неголямо количество шльокавица спомага за нормализирането на кръвното налягане и за намаляване на вредния холестерол.
