Лангуста

Лангуста

Лангустата е десетокрак рак с дълга опашка. От него съществуват над 100 вида, като вирее предимно в топлите морета, като обитава предимно пукнатини в скали и коралови структури в над 200 метра дълбочина.

Лангустата вирее предимно по атлантическото крайбрежие, Средиземно море, Тихия океан, заради което най-голям добив се регистрира в Австралия, Япония, Нова Зеландия, Африка, Мексико и САЩ.

Лангустата достига до 60 сантиметра на дължина. Средното им тегло е около 3.4 килограма, но са улавяни и по-тежки от около 11 килограма. Подобно на омара и лангустата има щипки и антени, снабдени с мощни шипове.

Лангустата се лови с капани от метални решетки, а след това се премества в картонени кутии, където могат да останат живи до един ден.

Женските от вида снасят яйца в специален процеп, който се намира на гръдния им кош, след като бъдат оплодени от мъжките. На оплодените яйцеклетки им отнема няколко месеца, за да се превърнат в лаври и да се излюпят от торбичката на майката.

Продължителността на живота им не е известна, а месото им се смята за деликатес.

История на лангуста

Въпреки че европейците и американците консумират лангуста от векове, масовата ѝ продажба започва през 1800 година от щата Луизиана.

През 1930 година значително се подобряват условията за транспортиране и съхранение на ракообразния деликатес. През същия период се разработват и много по-ефективни методи за нейното ловене.

До средата на 60-те години деликатесът става много популярен и пазарът с нея чувствително се разширява. Към момента в американския щат Луизиана са регистрирани най-големи добиви на морския деликатес.

Видове лангуста

Съществуват около 100 вида лангуста, но основно те се разпределят в 5 групи.

- червена лангуста – вирее в атлантическия и средиземноморския басейн. Има червеникаво-кафява черупка, а нейното месо се определя като това с най-изтънчен вкус;

- атлантическа розова лангуста – вирее предимно от южното крайбрежие на Ирландия, а месото ѝ е много леко и деликатно;

- зелена лангуста – черупката ѝ е покрита с бели ивици и петна и за разлика от другите видовете лангуста има 12 крака, вместо 10;

- кафява лангуста – черупката ѝ има кафяв цвят, а в търговската мрежа може да се види основно в замразено състояние;

- лангуста Флорида – има кафява черупка на бели петна и също като кафявата лангуста се предлага предимно в замразен вариант;

Готвене на лангуста

В кулинарията за приготвянето на различни ястия от лангустата се използва месото от коремната област и нейната опашка. Понеже месото е изключително крехко, то е идеално за приготвянето на по-пикантни гозби.

Лангуста

От опашката и коремната област могат да се извадят до 1 килограм месо. Месото на лангустата не е много трайно, заради което веднага след като купите деликатеса, трябва да го сготвите. В противен случай ще се развали.

Месото може да се готви във формата на яхния, да се пече или пържи, както и да се използва като добавка към различни салати или супи.

Първата стъпка от готвенето на лангустата е нейното варене. Деликатесът трябва да се свари в подсолена вода за около 15-20 минути. По желание може да се овкусява допълнително с дафинов лист или копър. Готовата лангуста се познава по цвета – той трябва да стане червен.

Вкусна лангуста може да се приготви и на фурна. Необходимо е да направите малки прорези в коремната ѝ област, които да напълните със сол, черен пипер и масло. Готова е, когато придобие розов цвят, а опеченото месо е крехко и бяло.

При салатите месото на лангустата перфектно се комбинира с яйца и различни видове сирене и зеленчуци.

Средният брой на калории в една лангуста са 112, протеините са 20.6 грама, мазнините – 1.51 грама и въглехидрати – 2.34 грама. Заради ниското си количество на мазнини, дори хора с наднормено тегло могат да я консумират.

Ползи от лангуста

Според някои мнения хората, които по-често консумират морски дарове, са по-дружелюбни и много по-спокойни. Това отчасти е вярно, защото деликатеси като лангустата доказано намаляват стреса и нервното напрежение.

Лангустата, както и останалите морски дарове, е богата на витамин В, РР, магнезий, мед и фосфор, които са необходими на всеки човешки организъм. Редовното хапване на лангуста ще поддържа в отлично състояние нервната ви система.

Фосфорът участва в обмена на енергия и въглехидрати, което поддържа киселинно-алкалния баланс в организма. С фосфора витамините от група В се усвояват по-лесно от организма.

Микроелементите от лангустата са много полезни освен за централната нервна система, така и за костите, тъй като съдържа калций, калий и натрий, които се усвояват отлично от организма.

5 2
4 2
3 1
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати