Лофант /Lophanthus Anisatus Benth/ представлява многогодишно тревисто растение, което е най-широко разпространено в Китай, Япония, Канада и САЩ. Принадлежи към семейство Устоцветни.
Познат е с много наименования – женско биле, анасонова мента, агастаче, син исоп, ананасов исоп. Повечето му наименования са свързани с аромата на цветовете му.
Лофант или лофанта е силно студоустойчив, сухо устойчив и непретенциозен към почвите. Притежава уникални медоносни и лечебни свойства. Достига височина до 2 метра и цъфти активно почти три месеца. Лофантът е с най-дълъг период на цъфтеж.
Стъблото на лофант е изправено, разклонено силно и облистено. Листата му са едри, назъбени и достигащи дължина до 10 см. Цъфти с дребни бели цветчета, които са събрани в класовидни съцветия.
Разположени са по краищата на страничните разклонения на стъблото. Семената му са ситни, заоблени продълговати и тъмно кафяви. Запазват своята кълняемост до две години.
Отглеждане на лофант
Лофантът основно се размножава чрез семена. Семената се засаждат в малки сандъчета на дълбочина 0.5 см в полиетиленови оранжерии в началото на март.
Поникват до 5-6 дни след засаждането, а след един месец се пикират. На открито се засаждат едва когато настъпи трайно затопляне на времето – в края на април.
Разсада лофант се засажда на редове, като разстоянието от ред до ред трябва да е 60-70 см, а от едно растение до друго – 25-30 см.
По време на вегетацията не бива да се допуска заплевяване, да се полива при силно засаждане. След дъжд или поливане почвата трябва да се разрохква.
При ранно отгледан в оранжерийни условия разсад и засаден при благоприятни метеорологични условия, растенията започват да цъфтят около средата на месец юни. Те интензивно продължават да цъфтят до края на август.
След септември и при благоприятни условия, от разклоненията на основните стъбла започват да израстват нови леторасли с класовидни съцветия.
Лофант е чудесен медонос, а медопродуктивността му надвишава 400 кг на хектар. Пчелите много охотно посещават растенията, а полученият мед има изключително приятен аромат и ценни лечебни свойства.
Готвене на лофант
Листата от лофант са подходящи за приготвянето на чай. Студен или леко охладен, той е перфектен за утоляване на жаждата. Листата са най-ароматни малко преди цъфтежа.
Твърдите листа на лофант са подходящи за сушене и може да се използват със зеленчуци като моркови, червено цвекло и тиква. С цветовете декорирайте плодова салата или пудинг. Лофантът може да се използва като подправка или ароматна добавка към черния чай. Може да използвате приятния аромат на подправката дори за ястия с меса и да я добавите към всичко, което мислите, че ще се съчетае със свежия ѝ аромат.
Ползи от лофант
Лофантът е изключително полезен. Фитотерапевтите твърдят, че няма заболяване, при което лечебните свойства на лофанта да не помогнат.
Растението се счита за символ на младостта и красотата. Регулира обмяната на веществата, понижава кръвното налягане, пречиства кръвта, унищожава болестотворните бактерии.
В тибетската медицина наземната част от лофанта се използва като общо укрепващо и забавящо стареенето средство, а също така и при гастрити, проблеми с жлъчката, хепатити. Действа благоприятно дори при лечението на пострадали от радиация.
Лофантът преодолява полова немощ, спира главоболие, облекчава менструалните болки, пречиства бъбреците, черния дроб и жлъчката. Облекчава болки при парализа на лицевия нерв, използва се за възстановяване след силни нервни разстройства.
Лофантът се приема предимно под формата на чайове, настойки, отвара и инхалации. Младите листа от растението се нарязват на ситно и се слагат в храната.
Ароматът на лофант прогонва мишки и различни вредители от градината, мазите и самите жилищни помещения.
