gotvach.bg»Статии»Билки»Цимицифуга

Цимицифуга

Цимицифуга

Цимицифугата /Cimicifuga Racemosa/, позната още като клопогон и черен кохош представлява многогодишно растение, което расте в широколистни и влажни гори в Северна Америка. Достига 50-60 см височина и цъфти през месеците юли-септември.

Отглеждане на цимицифуга

Цимицифугата произхожда от Северна Америка, но е много добре адаптирана като културно растение и в много други части на света. Коренището на цимицифугата е силно развито, а корените са едри. Листата са големи, назъбени по краищата, яркозелени и много красиви.

Цветовете на цимицифуга са бели, с много силен и приятен аромат на пчелен мед. Цветчетата се разтварят постепенно – отдолу нагоре. Цимицифугата е изключително непретенциозна, расте както на слънчеви, така и на полусенчести места. Няма специфични изисквания към почвата и водния режим.

Растението се размножава вегатативно чрез разделяне на коренищата рано през пролетта или чрез разсади, които се разсаждат през есента. Семената много бързо губят своята кълняемост. Растения, получени от семена цъфтят през втората година.

На едно място цимицифуга може да се отглежда до 5-6 години. Между отделните растения трябва да има разстояние 50-60 см. Развива се най-добре на полусянка, в плодородни и влажни горски почви.

Състав на цимицифуга

Научните изследвания относно действието и състава на цимицифугата започват през 20 век. Те са базирани на многохилядолетната употреба на билката от традиционната медицина.

Чрез сравнително слабо развитите в началото на века техники, учените успяват да изолират от цимицифугата фитостерин, някои танини, салицилова киселина.

Първите съобщения за естроген подобна активност датират от 1944 година. Тогава американски учени откриват вещества, активиращи естрогеновите рецептори. Това води до съсредоточаване на усилията в търсенето на естроген подобни вещества.

В резултат на това по-късно в състава на цимицифугата се откриват ацетин, дезоксиактеин и цимицифугозид. За тях учените предполагат, че могат да оказват ефект върху хормоналния баланс.

Цимицифугата съдържа фитохормони, тритерпенови съединения, фитоестрогени и прогестиноподобни вещества. В състава ѝ влизат органични киселини като ферулова и изоферулова.

Ползи от цимицифуга

Цимицифуга - клопогон

След установяването на химичния състав учените започват следващия етап от изучаването ѝ, в който се изяснява, дали тези новооткрити съединения имат клиничен ефект. Клиничните изследвания на цимицифугата започват през 80-те години на миналия век.

През 1982 година в Германия се провежда изследване с над 600 жени, които с наблюдавани от акушер-гинеколози. След обобщаване на данните се установява, че цимицифугата значително намалява постменопаузалната симптоматика – намаляване на горещи вълни, главоболие, потенето и световъртежа.

Малко по-късно се установява, че цимицифуга намалява нивата на лутеинизиращия хормон, като почти не влия върху нивата на пролактина и фоликулстимулиращия хормон.

Става ясно, че лечението с цимицифуга е сравнимо по ефикасност с конвенциалните хормонални терапии. В наши дни е безспорен фактът, че цимицифугата е изключително ефективна при облекчаване симптомите при менопауза. Цимицифугата успешно се прилага под една или друга форма върху над 2 млн. жени в САЩ и Европа, включително и България.

Освен всичко това цимицифугата има антидепресантно и седативно действие; прилага се при менструални смущения; нарушения на сърдечната дейност, депресии, неврози, мигрена. Цимицифугата подобрява работата на сърцето, усилва диурезата, има хипотензивно действие, повлиява косопада, който се дължи на хормонална основа.

Вреди от цимицифуга

Цимицифуга не бива да се използва по време на бременност. Не трябва да се превишават препоръчваните дози, защото прекалено големите дози могат да предизвикат странични ефекти като гадене, повръщане и виене на свят.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 2
4 1
3 1
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес