Драка

Драка

Драка /Paliurus spina-christi Mill./, позната още като Джигра, Христов трън и Кайраче, представлява многогодишен бодлив храст от семейство Зърнастецови. Има силно разклонено стъбло, достигащо до 3 м височина. Младите клонки в началото са слабо влакнести, а по-нататък стават голи, червеникави.

Листата на драката са последователни, разположени в 2 редици по клонките, с дръжки, яйцевидни или елипсовидни до закръглени, кожести, голи и лъскави. Листните дръжки са дълги до 1 см, 2–4 пъти по-къси от петурата.

Прилистниците са видоизменени в два твърди, къси кафяви бодила, от които единият е по-дълъг и изправен, а другият е по - къс и извит. Цветовете са дребни и жълтозелени, двуполови. Събрани са в пазвени гроздовидни съцветия.

Чашката и венчето са с по 5 листчета. Тичинките са 5 броя. Яйчникът е полудолен, почти напълно сраснал с цветното легло. Плодът на драката е суха неразпуклива костилка с 2–3 семена, заобиколена от сухо и ципесто крило. Семената са сплескани, обратно яйцевидни, оставащи затворени и след узряването.

Билката се среща на територията на Южна Европа, Западна и Централна Азия. У нас може да се види в цялата страна докъм 600 м надморска височина. Обикновено вирее по скални и каменисти склонове, по-рядко и по морските дюни, навлиза и в разредени дъбови гори. На места образува почти чисти, големи по площ насаждение, като измества по-ценните дървесни и храстови видове.

билка драка

История на драката

Има няколко легенди за произхода на драката. Според Библията, когато Адам и Ева прегрешили, Бог ги изгонил от рая и проклел земята, по която стъпват да ражда тръни и бодли. Според друго предание венецът на Христос при разпъването му на кръста е бил направен от клони на драка. От там идва и другото наименование на билката – Христов трън.

Според едно източно поверие при сътворението на света не е имало бодливи и отровни храсти. Всички същества живеели в хармония и всеки вземал от природата само толкова, колкото било нужно за съществуването му. Но в света се появило злото и всеки се въоръжил, както може - с тръни и отрова, със зъби и нокти, а човекът - с лък и стрели. Дали така се е появила драката, няма как да разберем, но бодлите ѝ са толкова остри и дерящи, че името ѝ със сигурност е заслужено.

Състав на драката

В състава на драката влизат рамноглюкозиди, дъбилни вещества и флавонолов гликозид рутин. Листата съдържат витамин C.

Събиране и съхранение на драка

Драката цъфти от юни до септември. От растението се използват само плодовете /Fructus Aculeati/, които зреят от юли до ноември. Събират се, когато придобият жълтозелен или жълтокафяв цвят. Берат се с помощта на ръкавици или се брулят. Пречистват се от случайно попаднали при брането примеси, разстилат се на пластове с дебелина до 6-7 см и се сушат в проветриви помещения, на слънце или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушените плодове са кафяви, без мирис и с нагарчащ вкус.

храст драка

Ползи от драката

Плодовете на драка се използват успешно в българската медицина, тъй като имат отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително действие. При магарешка кашлица и хроничен бронхит отварата от драка е отличен лек.

Прилага се също при дизентерия, задух, хипертония и някои кожни заболявания, например обриви и екземи. Макар да се употребяват предимно плодовете на храста, листата също не са за подценяване. Сокът от тях се използва, като средство, укрепващо организма, за изчистване на белите дробове и камъни в пикочния мехур.

Незрелите плодове на растението оцветяват вълна или коприна в жълтеникаво-розов или жълтокафяв цвят. Драката се използва за направата на живи плетове, също за озеленяване на сухи и каменливи склонове. Билката се счита за медоносно растение.

Народна медицина с драка

В миналото драката се е използвала за лечение на редица заболявания. Отвара от дрогата се пие за затягане при диария, против нощно напикаване, за пречистване на кръвта и дебелото черво.

Билката понижава кръвното, а направени лапи от драка облекчават ухапвания от насекоми. В някои случаи запарка от драка помага дори при кървящи хемороиди.

Отвара от билката се приготвя, като 1 с.л. изсушена драка се залива с 500 мл вряла вода, вари се 8 – 10 минути и се прецежда. Пие се по 1 ч.ч. преди ядене 3 – 4 пъти на ден. Топлият чай може да се подслади със захар или мед.

При стомашни разстройства се пие три дни подред чай от растението. При високо кръвно налягане 1 с.л. листа се заливат с 500 мл вода, само докато заврат. Отварата се оставя да се охлади и се изпива на два пъти сутрин на гладно.

Вреди от драка

Макар и полезна, драката също може да бъде опасна. В превишени дози билката дразни бъбреците и храносмилателния канал. Препоръчително е да се употребява под лекарски надзор.

Рейтинг

5 2
4 2
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати