Паричка

Паричка

Паричка или очица /Beilis perennis/ представлява многогодишно, дребно тревисто растение от семейство Сложноцветни. Коренището на паричката е късо, пълзящо, с множество дребни коренчета от долната му страна. Стеблото е голо, достигащо височина до 15 см. Листата на растението са събрани в приземна розетка. Те са обратно яйцевидни, тъпи, леко назъбени в горната си част, почти целокрайни. Цветовете са бели или розови, във вътрешността - тръбести, златножълти. Плодът на паричката е обратно яйцевиден, сплеснат и гладък.

Паричката е разпространена в Европа, Западна Азия, Русия, Северна Америка, Нова Зеландия и др. У нас вирее по тревисти места, храсталаците и другаде, почти из цялата страна до 1500 м надморска височина. Култивира се из градините и парковете като декоративно растение. Култивираното растение се отглежда обикновено като двугодишно. То е с по-едри кошнички, обагрени в различни цветове, цъфтящи от април до октомври.

Видове паричка

Освен многогодишна паричка (Bellis perennis), от която произлизат още 80 сорта, у нас най-често се срещат едногодишна паричка (Bellis annua) и горска паричка (Bellis sylvestris), които много си приличат. Едногодишната паричка се характеризира с по-дребните си кошнички (с диаметър около 10-15 мм) и със задебеленото на върха цветоносно стебло. При горската паричка листенцата, които обвиват кошничката, са с остър връх, а не продълговати и заоблени на върха, както са при многогодишната паричка.

Съвременните селекционни сортове си приличат със скромната паричка само по гъстата розетка от листа с формата на шпатулка. Днешните култивирани сортове се различават доста от многогодишната паричка. Те са далеч по–екзотични, обагрени в бяло, розово и червено. Едни от най – популярните сортове са Килим, Помпонет, Тасо, Супер енорма, Хабанера, Медичи, Рогли и др. Сред едроцветните сортове най-известни са Goliath и Monstrosa. От дребноцветните най–често срещани са Carpel и The Pearl.

История на паричката

Паричката е символ на любовната тъга. Според римска легенда красивата нимфа Белидес и любимият ѝ Епигей се разхождали в гората, когато етруският бог Вертумн забелязал нимфата и се влюбил в нея. Той пожелал да я похити. Тя помолила боговете за помощ, тъй като била вярна на Епигей. Тогава те я превърнали в дребно, красиво цвете, което и до днес цъфти в ранните пролетни дни, тъгувайки по изгубената си любов.

Състав на паричка

Билка Паричка

В състава на паричката влизат ябълчна и винена киселина, смолисти вещества, восъци, тлъсто масло, флавони, захари, белфизин, белидин. Растението съдържа още горчиви и слузни вещества, танини, етерично масло, сапонини, инулин и др. В листата на паричката е открит и витамин С.

Събиране и съхранение на паричка

От растението се берат цветните кошнички /Flores Bellidis perennis/ без дръжки или в началото, или по време на цъфтенето. Препоръчително е брането да се извърши през сухо и слънчево време. Събраният материал се прочиства от случайни примеси и цветни дръжки, след което се изсушава в проветриви помещения.

За целта се разстила тънък пласт върху рамка или постелка, или в сушилня при температура до 45 градуса. Дрогата се суши внимателно до пълното ѝ изсушаване. След напълно изсушаване дрогата се оставя да постои на куп около 20 дни, след което се опакова в леки шперплатови каси, обложени с непромокаема хартия. Съхранява се в сухи и проветриви помещения. От 5 кг свежи цветни кошнички се получава 1 кг сухи.

Отглеждане на паричка

Паричката е растение, което се отглежда лесно. Цветето расте бързо и е доста издръжливо. То понася добре както ниските температури, така и по–високите. Паричката зимува с листната си маса, развива се и цъфти при -15 градуса. В същото време растението се чувства добре и на пряко слънчево огряване. Препоръчително е да поливате очицата обилно през растежния период, но внимавайте да не се задържа излишна влага, предпоставка за развитие на вредители и болести.

Паричката се размножава чрез семена през май и юни и се разсажда през есените месеци. За засаждането на младите растения се използва смес от равни части градинска почва, листовка и пясък. Оставете по 15 см. помежду им при засаждането. Веднага след процедурата растенията се поливат. Периодично се разрохква почвената повърхност, за да се осигури достатъчно кислород на корените.

Цъфтежът започва на следващата пролет и продължава до май-юни, след което растенията се сменят с лятно цъфтящите видове. През това време редовно се премахват прецъфтелите цветове и засъхналите листа. Имайте предвид, че първият цъфтеж е най-обилен. Това е и причината паричката да се използва като двугодишно пролетно цъфтящо, тъй като при следващите цъфтежи растение губи декоративните си качества.

Премахвайте плевелите редовно, за да не задушават растенията и да не изразходват нужните им хранителни вещества. Подхранването на декоративното растение е задължително и се извършва редовно през 7-8 дни. Очицата често бива нападната от Листните въшки и акарите също са любители на цветето. Те честно нападат очицата и повреждат листата или други нейни части.

Ползи от паричка

Многогодишната паричка действа противовъзпалително, противокашлично и очистително действие. Тя повлиява успешно възпалителните заболявания на дихателните пътища, съпроводени с упорита кашлица. Билката влияе благоприятно при възпаление на млечната жлеза при кърмачки и при натъртване в областта на коремните и тазовите мускули. Растението се прилага сполучливо при лечение на бронхити, бронхопневмония, ревматични оплаквания.

Чай от Паричка

Паричката помага при чернодробни заболявания, жълтеница, упорита кашлица с неизяснени причини, остри и хронични заболявания като възпаление на пикочния мехур и бъбречните легенчета. Препоръчва се още при ревматични заболявания и при маточни кръвотечения. Под формата на компреси растението се препоръчва при хемороиди и кожни заболявания, гнойни и трудно заздравяващи рани. Дрогата стимулира обмяната на веществата и дори съпътства лечението на подагра.

Народна медицина с паричка

При възпаление на пикочния мехур българската народна медицина препоръчва запарка от паричка. Пригответе напитката, като залеете 3 чаени лъжички ситно нарязана билка с 300 мл вряща вода. Оставете запарката да престои 60 минути и прецедете течността. Приемайте по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Компрес от паричка се приготвя от 6 чаени лъжички билка и 500 мл вряща вода.

Според нашата народна медицина чаят от очица се прилага като противокашлично и пикочогонно средство, както и при стомашни натравяния. Сварете 4 парички в една чаена чаша вода, охладете течността и я изпийте преди ядене.

Извлек от билката се приготвя, като 3 чаени лъжички ситно нарязана дрога се накисват в 1/2 чаша студена вода и престоява 8 часа. Течността се консумира в рамките на един ден. Остатъкът след прецеждането се използва за компреси при кожни проблеми и хемороиди.

При мазна кожа българската народна медицина препоръчва следния лосион: Залейте 200 г от паричка и трицветна теменуга с един литър вода със стайна температура. Оставете сместа да отлежи една нощ и я прецедете. С получения лосион почистете кожата.

Ако страдате от безсъние, накиснете билката в домашно вино за едно денонощие. Пийте от течността преди лягане.

Паричка в кулинарията

От младите листа и цветни пъпки на паричката могат да се приготвят салати, разбира се, преди тези части на растението да са се покрили с власинки. Те могат да се консумират през пролетните месеци, успешно комбинирани с киселец, спанак и коприва. Вкусът им наподобява този на лешник.

паричка – 100–150 г цветни пъпки, зехтин – за пържене, бяло вино – 1/2 ч.ч., бульон – 1 кубче зеленчуков, сметана – 6 с.л., сол – на вкус

Начин на приготвяне: Цветните пъпки се почистват и се измиват. Нарязват се на ситно и се запържват в малко зехтин. Наливат се бялото вино и бульонът, разтворен в 1 л вода. Добавя се сметаната и се посолява. Супата се сервира с крутони.

Рейтинг

5 3
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес