Луда тиква

Луда тиква

Луда тиква /Bryonia alba/ представлява многогодишно, катерливо, еднодомно тревисто растение от семейство Тиквови /Cucurbitaceae/. Лудата тиква е известна още като дива тиква, бриона, бяла тиква, черен скребър, ябанкабак и др.

Коренът на растението е ряповиден, меснат, жълтеникав отвън, бял отвътре, напречно набръчкан, със силно горчив вкус. Стеблото на лудата тиква е пълзящо, достигащо до 4 м дължина, с мустачки за прикрепване към околните предмети. Листата са последователни, с петделни петури грапави с дълги дръжки. Женските цветове са събрани по 4–10 в щитовидни съцветия на дръжка, дълга 1.5–5.5 см, в пазвите на долните листа.

Чашката и венчето са петделни. Чашковата тръбица достига 4 мм, с тясно триъгълни зъбци, дълги 1.5–3 мм, при женските цветове са равни на венчето. Венчелистчетата са дълги 3.5–5.0 мм, широки 2.5–3.5 мм, синкавожълти до жълтеникаво-бели, гъстовлакнести, с 4–6 зелени изпъкнали жилки. Тичинките са 5 броя — една свободна, а другите сраснали 2 по 2. Яйчникът е долен, с едно стълбче и с голи близалца. Дивата тиква има топчест плод, отначало зелен, после чере, гладък, с 4 – 6 семена.

Лудата тиква цъфти през летните месеци. Растението се среща в Средна и Южна Европа, Русия, Скандинавия, Средна Азия и др. места. У нас дивата тиква вирее из влажните места, край реките, храсталаците, оградите като бурен из цялата страна, но сравнително нарядко докъм 1000 м надморска височина. В миналото растението е отглеждано и култивирано в Западна и Северна Европа.

Видове луда тиква

Билка луда тиква

В САЩ са известни 12 разновидности на дивата тиква. В България освен лудата тиква се среща още един вид — Bryonia dioica Jacq. (жълта дива тиква). Тя е многогодишно катерливо растение, разпространено в Централна и Южна Европа. Този вид има жълт или червен плод, чашката при женските цветове е наполовина по - къса от венчето, близалцето е влакнесто.

Състав на луда тиква

Всички части на лудата тиква (особено корените) съдържат скорбяла, дъбилни вещества, алкалоида брионидин, смолата бриорезин, със силно пургативно действие. Съдържат също много горчивия глюкозид брионин, глюкозидите брионицин, бриомарид, бриодулкозид, бриобиозид и брионил, малко етерично масло, ензимите брионеза, амилаза, инвертаза и пероксидаза.

От корените на растението са изолирани 4 активни субстанции – елатерин А, елатерин В, кукурбитацин В и кукурбитацин L, с антитуморно действие. Установено е също съдържанието на фитостерол и тлъсто масло. Отровността на корените се дължи на глюкозида брионин и на алкалоида брионидин. Установено е, че етеричното масло в корените има бактерицидни свойства.

Събиране и съхранение на луда тиква

От растението се употребяват корените /Radix Bryoniae/, които се берат от август до октомври. За предпочитане са свежите корени, тъй като е доказано, че по–старите са с по–слабо действие. Корените се изкопават, след като узреят плодовете и надземните части на лудата тиква започнат да повяхват. Изкопаните корени се изрязват от надземните части, измиват се внимателно, оставят се да се отцедят. Нарязват се на резенчета надлъжно или напречно за сушене.

Подготвеният материал се суши възможно най–бързо в проветриви помещения върху рамки или в сушилни при температура до 40 градуса, като много се внимава корените да се изсушат добре. От 7 кг свежи корени се получава 1 кг сухи. Изсушените корени на лудата тиква са жълтеникавосиви отвън, бели отвътре, със силно горчив вкус. Изсушената дрога трябва да се съхранява в сухи и проветриви помещения отделно от другите билки, тъй като тя е отровна.

Ползи от лудата тиква

Лудата тиква намира широко приложение в медицината. Билката се използва при остри и хронични възпаления на респираторните органи, прилага се още при състояния, които се характеризират със сухота на лигавиците, минингит, суха кашлица на тласъци, нарастваща жажда, болки в главата и крайниците. Лудата тиква премахва пресипналостта и болките в гърлото, трахеята, гърдите и крайниците.

Растение луда тиква

Билката има клинично доказана ефикасност при остри възпелания на респираторните органи. Употребата на лудата тиква указва добър ефект при начало на вирусни заболявания, помага и при болки в ставите. Дрогата действа антисептично, разхлабващо, пикочогонно.

Билката има слабително и дезинфекциозно действие. Употребява се още при епилепсия, парализи, невралгия, задух, магарешка кашлица. Външно се употребява за компреси при главоболие, разтривки при ревматизъм, смесена с мас се ползва за мазане на изгорено и краста.

Билката е отлично средство за разнасяне на натрупаните при асцид течности, тя е антихелминтно средство при кръгли глисти. За външна употреба се препоръчва налагане на лапи при увеличени лимфни възли, плеврит и особено при невралгии.

Ветеринарната народната медицина също така препоръчва използването на дрогата на луда тиква под формата на счукани пресни корени, добавени към храната като ефективно средство срещу болестта „гърлица” при свинете.

Поради голямото количество на скорбяла, което се съдържа в корените, те могат да се използват и за получаване на спирт.

Народна медицина с луда тиква

В българската народна медицина лудата тиква се използва в малки дози като пургативно и диуретично средство във вид на запарка. Залейте 1/2 чаена лъжичка ситно нарязан корен от луда тиква с 2 чаени чаши вряща вода. Изпийте течността за 2 дни.

Външно спиртен извлек от свежия корен се прилага като ревулзивно /стимулиращо прилив на кръв към кожата/ средство по следния начин: 1 чаена лъжичка от добре размачкан корен се размесва със 100 мл олио или чист зехтин и с получената смес се правят разтривки при ставен ревматизъм. При изпълнението на тази рецепта действайте много внимателно и не намазвайте големи части от болното място.

При магарешка кашлица в 500 мл вода се запарват 1 чаена лъжица корени от билката и се пие 3 пъти на ден по 1 чашка.

При ревматизъм нашата народна медицина препоръчва да се пие спиртен екстракт от корени в съотношение 1:10. Пие се три пъти на ден, по 1 чашка, в която се капват 10-15 капки.

При ревматизъм, натъртване, подагра и други мускулни и ставни болки се прилагат счукани корени на каша с растително масло или настойка в съотношение 1:1. Използват се и счукани пресни корени, без да се разтварят в растително масло.

При суха кашлица, задух и епилепсия може да се прилага, но с повишено внимание, отвара от счуканите корени. 1 чаена лъжичка от тях се варят с 1/2 л вода. Изпива се по 1 супена лъжица до 1/2 кафена чашка преди ядене.

Вреди от лудата тиква

Лудата тиква не бива да се прилага като лекарствено средство без лекарски контрол, тъй като цялото растение е отровно. Отровните вещества на билката силно раздразват тъканите, като предизвикват възбуда, след което настъпва парализа на централната нервна система.

Предозирането на дрогата може да доведе до увреждане на бъбреците или да предизвика кървава диария. Натриване на кожата с пресен корен може да предизвика поява на мехури.

Рейтинг

5 3
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Веселина Константинова
За пръв път разбрах , че съществува такова растение, от тази статия! Не съм срещала луда тиква в природата.
0
0