Бук

Бук

Бук /Fagus/е род листопадни широколистни дървета, разпространени в Северното полукълбо. В рода влизат около 10 вида. Те се характеризират със сивата гладка кора и едрите, вретеновидни кафяви пъпки със заострен връх. Листата им са прости, с къса дръжка, разположени последователно по клонките.

Плодовете са разположени по 1-2, понякога и повече, в плодна купула (лат. cupula). След като плодовете узреят, купулата се разпуква на четири дяла и плодовете опадват. Те наподобяват орех, с кафява вдървеняла обвивка, тристенни, но поради специфичността си се наричат жълъди.

Видове бук

На територията на България се срещат само два вида от семейство Букови: обикновеният бук /Fagus sylvatica/ и източният бук /Fagus orientalis/. В Северна Америка се среща едролистният бук /Fagus grandifolia/, a Източна Азия е по-богата на видове - там виреят F. crenata, F. japonica, F. engleriana, F. lucida и др. Аналог на род Бук от Южното полукълбо е род Nothofagus.

Обикновеният бук представлява едро листопадно дърво, достигащо до 40 м височина и 1.5 м в диаметър, като доживява до 200–300–годишна възраст. Той се различава от източния бук по това, че жилките на листата от всяка страна на главния нерв са по 7–8, като плодовата обвивка е по цялата си повърхност само с шиловидни израстъци. Обикновеният бук цъфти през март–април, едновременно с разлистването, а плодовете му узряват през есента. По същото време цъфти и източният бук. Освен у нас този вид се среща и в Европа, без крайните югозападни, северни и североизточни части.

Източният бук представлява листопадно дърво, достигащо височина до 30 м. Кората му е светлосива и гладка. Едногодишните клонки на източният бук са влакнести и увиснали, като по–късно се оголват и повдигат. Листата на дървото са елиптични, почти кожести. Жилките на листата са 9–11 броя. Този вид е разпространен в Югоизточна Европа, Кавказ, Мала Азия, Иран. В България се среща в чисти насаждения в Източна Стара планина, Източни Родопи и в Странджа.

Състав на бук

Плодовете на бука съдържат до 23 %белтъчни вещества, до 31 % мазнини, до 36% безазотни екстрактивни вещества, до 2. 3 % дъбилни и багрилни вещества, до 3 % минерални соли. Купулите съдържат алкалоида фагин, който е отровен за коне и магарета.

Най–ценната съставка на жълъдите е тлъстото масло, което се получава чрез пресоване. В неговия състав влизат мастни киселини /олеинова, линолова, линоленова/, наситени мастни киселини, неосапуними вещества, глицеридов остатък и др.

Дървесината на бук е един от главните източници за получаване на креозот, който се състои от редица феноли. В сока от буковата дървесина са намерени свободни аминокиселини като аланин, гамааминомаслена киселина, аргинин, аспарагинова киселина и глутаминова киселина, глицин и др.

Отглеждане на бук

В големите паркове и просторните градини има внушителни представители на семейство Букови. Създадени са живи плетове от бук, както и пъстри сортове за засаждане на големи площи. Може да се каже, че всички сортове имат нужда от много пространство и почти нищо не расте под балдахина от гъстите им листа.

Възрастният екземпляр на F. sylvatica образува разкошна корона от лъскави зелени листа, които наесен пожълтяват, а после стават кафяви. Този вид е прекалено висок за обикновената градина, но пък е подходящ за жив плет.

Жълъд

За градината е добре да се спрете на някой от сортовете -Fastigiata, който не би заел много място - heterophylla /папратолистен бук/ или Pendula /плачещ бук/. Най-впечатляващи са пъстролистните сортове - златистият Aurea Pendula или най-търсеният purpurea. Purpurea Pendula представлява дребен сорт с корона като гъба. С най-ярко оцветени листа пък е сортът Riversii.

Бук е почти непретенциозен по отношение на почва, но все пак трябва да се избягват тежките глинести почви. Жълъдите се засяват на открито през есента. Кълняемостта на семената е от 60 до 90%, но се запазва сравнително кратко. Отглеждайте пъстролистните сортове на ярко слънце. Подкастряйте дърветата и живия плет през юли.

В млада възраст /между 30 и 60 години/ дървото дава пъпни издънки при отсичане на централното стъбло и почти не образува коренови издънки. Растежът по височина на обикновения бук през първите няколко десетилетия е бавен. Максималната си височина достига към 100–120-годишна възраст, след което продължава да нараства на широчина.

Централният корен на бука нараства много интензивно през първите години, но след това се разрастват силно и страничните корени, като така се образува стабилна коренова система. Някои от повърхностните странични корени се насочват нагоре и разклоненията им се разполагат в мъртвата почвена покривка.

Събиране и съхранение на бук

И двата вида бук се берат през октомври. От дърветата се употребяват жълъдите /Fructus Fagi/ и дървесината /Lignum Fagi/. След като купулите на жълъдите узреят напълно, те се разпукват. По това време под дърветата се извършва почистване от клонки и листа, след което се постилат платнища или брезенти и чрез брулене жълъдите лесно падат върху постелките. Изпадалите жълъди се прочистват ръчно с веялка, като повредени плодове се отстраняват.

Прочистените се разстилат върху постелки в проветриви помещения, за да се доизсушат. При сухо и слънчево време тази процедура може да се направи и в самата гора. През нощта обаче жълъдите трябва да се покриват добре с платнища. Най – сполучливи резултати се получават, когато жълъдите се изсушат в сушилня при температура до 60 градуса, но с добра вентилация. Изсушените плодове се съхраняват в сухи, проветриви и чисти помещения, като е препоръчително от време на време да се проверява тяхното състояние.

Ползи от бук

Букът е медоносно и декоративно растение. Полученото чрез студено пресоване от буковите жълъди тлъсто масло /Oleum Fagi fructibus/ е с приятна миризма и приятен вкус. Маслото се употребява за храна, в консервната промишленост, за производство на маргарин и др. Добитото тлъсто масло от жълъдите чрез горещо пресоване се използва и в сапунената промишленост. Жълъдите и кюспето от тях са отлична храна за угояване на прасетата.

Дървесината, особено на обикновения бук, се употребява в производството на шперплат, паркети, мебели, минни подпори, траверси, за добиване на целулоза и дървени въглища, на катран, който съдържа креозит, ксилол, гвайакол, ацетон и др.

Буковите жълъди намират приложение и в медицината, тъй като са богати на белтъчини, захар, витамин Е, органични киселини и др. В съвременната медицина значение има единствено катранът, получен от буковата дървесина. Катранът се прилага външно за мазане. Той действа антисептично и антигъбично. Освен това намалява сърбежите при кожни заболявания като екземи, псориазис и краста.

Също така има благоприятно въздействие при бронхиални възпаления. Лечебните свойства на бука помагат при болести и проблеми със заболяване на кожата и очите, болести на костната система и мускулите, при нарушения в храносмилателния апарат, бъбречни проблеми и заболявания, за подсилване на имунната система на организма и при първа помощ.

Ръце

Народна медицина с бук

Българската народна медицина препоръчва листата от бук за лекуване на жълтеница, треска и спазми. При кашлица се предлага следната рецепта: 200 г букови жълъди се изпичат като кафе, след което се смилат. Разбъркват се с 500 г мед. От сместа се приема по една супена лъжица 3–4 пъти на ден преди хранене.

Пригответе запарка от кората на бука, като сложите една шепа ситно нарязани кори от растението в 250–300 мл вряща вода. От приготвената отвара се пие всеки ден по две–три чаши. Прилага се за лечение на уринарни инфекции, ревматизъм треска и др.

Според друга народна рецепта се взимат около 50 г кори от бук, които се оставят да се варят за няколко минути. Препоръчителната доза, която трябва да се приема е по две – три чаши на ден.

Пъпки от бука пък могат да се консумират в сурово състояние при уринарни инфекции и ревматизъм.

При ревматизъм помагат и бани със запарка от бук. За целта се взимат млади букови клонки, от които се прави отварата. Може да се използва и кората на дървото, която трябва да се смеси с хладка вода.

Ако искате да почистите и освежите кожата си по нетрадиционен начин, то тогава можете да опитате с дървесна пепел от бук. Този нетипичен метод за разкрасяване със сигурност ще я тонизира и подхрани. С направената букова пепел в народната ни медицина се премахват и брадавици по кожата.

При диария и стомашни неразположения българската народна медицина съветва да се използва кората на бука. От нея се приготвя отвара и се пие по две – три чаши всеки ден.

При треска сварете две супени лъжици ситно нарязана кора от растението в 250–300 мл вода. След като е готова, отварата се оставя да изстине, прецежда се добре и се приема по една лъжица на всеки час, в продължение на целия ден.

При рани се взимат листа от дървото и се прави фина пудра от тях, с която се налага болното място.

Вреди от бук

При употребата на буковите жълъди трябва да се внимава много, тъй като плодовете са отровни, когато се консумират в сурово състояние и в голямо количество.

Също така имайте предвид, че при използването на катрана от буковата дървесина в неразредено състояние са възможни дразнения върху кожата и лигавиците, а продължителната му употреба може да доведе до възпалителни промени.

Рейтинг

5 1
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати