Пирей

Кристина ЧерниковаКристина Черникова
Администратор
971162k
Пирей

Пирей /Agropyrum repens/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Житни. Латинското наименование agropyrum идва от гръцката дума agros - нива или от agrios - диво и pyros - пшеница, т.е. дива пшеница, тъй като този род е близък до пшеницата. Билката е позната още като айрък, ченуш, житняк и пълзящ пирей.

Пиреят има дълго пълзящо, вкореняващо се във възлите коренище и цветоносни стебла, достигащи височина до 80–100 см. Листата на растението са плоски линейни, 4-8 мм широки, с гладки голи или влакнести влагалища. Цветовете на пирея са 4-7, събрани в малобройни класчета, формиращи удължен рехав клас. Плодът е сухо зърно. Пиреят цъфти през юни и юли.

Среща се в Европа, Русия, Азия, Северна Америка, Северна Африка и др. В България пиреят вирее по тревисти и песъчливи места, пасища, из храсталаци, около реките, ливадите и др. Той може да се види като плевел навсякъде из страната докъм 1600 м надморска височина. Растението заплевелява обработваните и необработваните площи и представлява голям проблем за много овощни видове.

Видове пирей

В рода Пирей влизат около 25 вида. Освен пълзящият пирей у нас се срещат гъстоцветен пирей /Agropyron litorale/ и Agropyrum intermedium.

Гъстоцветният пирей е многогодишно тревисто растение. Стъблото му е високо 40–100 см. Листата са широки 2–6 мм, плоски или завити навътре, жилките изпъкнали и гъсто разположени. Гъстоцветният пирей се размножава се чрез семена или вегетативно. Този вид е разпространен в Средиземноморието и Западна Европа. У нас се среща в района на Слънчев бряг, Несебър, Равда, Поморие, Пода, Цигански пристан, Созопол, Каваците, устието на река Ропотамо, Маслен нос и Приморско.

Agropyrum intermedium е многогодишно коренищно тревисто растение. Стъблото му достига 60–100 см височина. Листата са плоски или завити навътре, а жилките - изпъкнали. Този вид се среща по сухи, каменливи или песъчливи места, по крайбрежни пясъци.

Състав на пирей

Пирей съдържа етерично масло, въглехидрата агропирен, полизахарида трицин, левулоза, манит, глюкованилин, соли на ябълчна киселина, каротин, аскорбинова киселина, калий, желязо, силиций, магнезий и др.

Отглеждане на пирей

Като всеки плевел пиреят лесно се размножава и бързо се приспособява към неблагоприятните условия. Тъй като коренищата на растението са разположени основно в горния слой на почвата, дълбочината на проникването им зависи и от свойствата на почвата. В леки, трошливи почви те навлизат по-дълбоко, отколкото в тежките уплътнени почви. Така разрохканата почва се явява основната причина за бързото разпространяване на този плевел.

При наличие на достатъчно почвена влага спящите пъпки на пирей могат да се развиват през целия вегетационен период. Прорастването се улеснява от подрязването на стъблата и особено от нарязването на коренищата при обработка. Най-много спящи пъпки се пробуждат, когато коренищата се нарежат на дребни отрязъци с по 1-2 спящи пъпки. От тях се развиват издънки, които нарастват от хранителните вещества, натрупани в коренището. Корените се формират след 2-3 седмици.

Събиране и съхранение на пирей

За медицински цели се употребяват коренищата на пирея /Rhizoma Graminis/. Те се изкопават през април–май, или по–късно през август–октомври, след като семената на растението узреят. Изкопаният материал се почиства от пръстта, от коренчетата и надземните части, измива се, отцежда се и се нарязва на части, с дължина до 15 см. При брането пиреят не бива да се смесва с други видове.

Почистеният материал се суши възможно най-скоро на слънце, като вечер се прибира на закрито. Най–добре е билката да се изсуши в сушилня при температура не по–висока от 50 °C. От около 3 кг свежи билки се получава 1 кг сухи. Изсушените коренища от пирей са жълтеникави отвън, а отвътре – зеленикави. Те имат характерна миризма, а вкусът им е сладникав. Изсушената дрога се съхранява в проветриви и сухи помещения, като се пази от гризачи и насекоми.

Ползи от пирей

Този неприятен на пръв поглед плевел същевременно се оказва и много полезен. Пиреят действа отхрачващо, той втечнява жилавите бронхиални секрети. Освен това билката има противовъзпалително, слабително и диуретично действие. Употребява се при пясък в бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, стомаха и червата.

В нашата народна медицина пиреят се прилага още при подагра, безплодие, чернодробни проблеми, кашлица, ревматизъм др. Коренището на пирея се употребяват и при напикаване, пневмония, нарушена обмяна на веществата. Външно билката се използва за лапи при кожни обриви и отоци. Прилага се успешно още при рахит, хемороиди и др.

Пирей е пълен с толкова хранителни вещества, че водата, в която са вари, потъмнява и въпреки неприятния ѝ вид, от много години хората пият отварата като пролетен тоник, за да се чувстват по-бодри след дългите зимни месеци.

Пиреят е чудесен източник на инулин, за който се смята, че помага за регулирането на кръвната захар. Инулинът е полимер на фруктозата. Той намалява на токсичните метаболити, понижава кръвното налягане и подобрява абсорбцията на минералите в организма.

Изследвания при хора са показали, че коренът на пирей може да стимулира черния дроб, да произвежда жлъч. Оказва се, че пиреят е билка, която, когато се приема с постепенно увеличаване на дозата, почиства организма от токсини чрез своя леко слабителен и диуретичен ефект.

В Русия и Индия дрогата е разпространено средство за лечение на рак. В Северна Америка тя се приема като диуретик, леко слабително, използва се и за пречистваща кръвта. Пиреят се ползва и за лечение на нарушено храносмилане, загуба на апетит, кожни състояния, както и за намаляване симптомите на подагра, артрит и ревматизъм. Семената също се използват при кожни заболявания и като диуретик.

Пирей се употребява от западните и от китайските лечители като билка за детоксикация и често се комбинира с други билки като глухарче, за да се балансира нейното силно изчистващо действие.

Освен че се използва в традиционната медицина, в някои страни изсушеното и смляно коренище на пирей влиза в състава на вкусни и хранителни хлебчета. Когато се консумира като храна, пиреят е източник на доста добри количества от някои витамини. В промишлеността пък коренището на пирея взима участие в четкопроизводството.

Народна медицина с пирей

Нашата народна медицина оползотворява противовъзпалителната активност на извлека от пирей като го предлага при лечение на ревматизъм, при възпалителни процеси, заангажиращи пикочоотделителните пътища.

Пирей при ревматизъм

Извлекът от пирей се прилага също така и за лечение на някои нарушения от обменен характер като подагра - усилва излъчването на повишеното при тази болест съдържание на пикочна киселина в организма.

Залейте две чаени лъжички ситно нарязани корени от пирей с 200 мл студена вода и ги оставете да престоят така около 12 часа. След като прецедите сместа, залейте билките с чаша вряща вода. След десетина минути смесете двата извлека. Приготвената доза е за един ден.

През 18 век отварата от растението е имала славата на най-добър лек, разпадащ жлъчни и бъбречни камъни. Отвара от ситно нарязано коренище се пие и при подагра, ревматизъм, жлъчка, кашлица, сърцебол, охтика, обилно маточно кръвотечение, за апетит.

Пригответе отвара от пирей по следния начин: 1 супена лъжица от билката се вари в 500 мл вода и течността се пие 3 пъти на ден по 1 винена чаша.

Отварата от пирей, троскот, посечена трева и огниче се прилага при болен стомах, а запарката от пирей, слез, бъз, див мак, градински трендафил, листа от теменуга, люляк, плодове от драка - при бодеж.

Циститът е едно от най-често срещаните заболявания напоследък. За да се преборите с него са Ви нужни билки със силно изразен антибактериален ефект.

За целта пригответе следната отвара при цистит: Размесете добре 100 г хвощ (стръкове), 60 г пирей (коренища) и 250 г кисел трън (корени). Залейте 2 супени лъжици от сместа с 1/2 л вода и сварете билките на слаб огън за 5 минути. След което прецедете изстиналата отварата. Приемайте от нея по 75 мл 4 пъти на ден преди ядене.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Топ Статии Днес