Елша /Alnus/ е род покритосеменни растения от семейство Брезови. Състои се от над 30 вида листопадни дървета и храсти, достигащи на височина до 4 м. Кората им е напукана и почти черна или сивкава на цвят. Листата са лъскави и лепкави. Шишарките са на дълги дръжки. Повечето видове от този род цъфтят през месеците февруари и април.
Видове елша
Най–разпространени видове са червената елша /Alnus rubra/, която се среща по западния бряг на Северна Америка, черната елша (Alnus glutinosa), разпространена в Европа и достигаща до над 30 м, както и зелената елша /Alnus Viridis/, която рядко достига повече от 5 м височина. У нас най–често се срещат черната елша, бялата елша и планинската зелена елша.
Черната елша представлява дърво, достигащо до 25 м височина. Този вид има силно развита коренова система. Кората при по–младите растение е сивозелена и гладка, като в последствие потъмнява и се напуква. Листата на черната елша са заоблени, тъмнозелени отгоре и светлозелени от солната страна, голи с късо зъбци по перваза.
Дървото има тъмносиви шишарковидни съплодия. Черната елша цъфти от февруари до април. Среща се край реките, на песъчливи и глинести почви, навсякъде у нас. Освен в България се среща в Европа, Русия и Югозападна Азия. Пределната възраст на черната елша е около 100 години.
Бяла елша /Alnus incana/, наричана още космата елша и сива елша, представлява ниско дърво или храст. И при този вид кореновата система е добре развита. Кората на бялата елша е гладка, светлосива и лъскава, дори и при по–старите дървета. Листата на това дърво са елипсовидни, с дръжки, остро двойно напилени, на върха заострени.
Младите листа на бялата елша са гъсто окосмени, старите са голи отгоре, а отдолу – сиво окосмени. Бялата елша достига до височина 20 м, а възрастта ѝ много рядко надхвърля 100 години. Този вид цъфти през март и април. Среща се в Рила, Родопите, Стара планина, покрай реките, докъм 1700 м надморска височина. Освен у нас е разпространен и в Северна Италия, Русия, Северна Америка, Югозападна Азия и другаде.
Зелената елша /Alnus viridis/ е многостъблен храст и достига височина до 4 м. Отделните индивиди са с много на брой стъбла, които със страничните си разклонения образуват гъста корона. Младите клонки на дървото първоначално са овласени, а по-късно са голи, масленозелени или кафяви. Пъпките са приседнали и слабо лепкави.
Листата на зелената елша са яйцевидни, с остър връх и закръглена или сърцевидна основа. Съцветията на растението наподобяват шишарка и достигат дължина 1.5 см. Плодът е дребно орехче. Зелената елша е разпространена в планините на Балканския полуостров, Алпите и Карпатите. У нас се среща на територията на Рила, Пирин, Западните Родопи, Средна и Западна Стара планина и Витоша от 1300 докъм 2100 м надморска височина.
Състав на елша
Шишарките на елша имат в състава си дъбилни вещества, от които 2.5 % са танини и галова киселина. Кората на дървото съдържа също дъбилни вещества, тараксерол, тараксерон, лупеол, червено багрило вещество, смоли и др. Листата съдържат хиперозид, кверцитрин, кафена киселина, витамин С, салицин и др.
Отглеждане на елша
Бялата елша е бързорастящ вид, но интензивният ѝ растеж приключва още към 15-та година, а пределната възраст е около 60 години. Кореновата система е повърхностна. Плодоносенето започва още към 10-годишна възраст, а при издънковите индивиди и по-рано и е ежегодно. Този вид се размножава и вегетативно, като образува коренови и пънни издънки.
Бялата елша е свикнала със студен и влажен климат. Тя е понася добре ниските температури и най-добре расте на богати почви в близост до течаща вода. В сравнение с черната елша е по-невзискателна към почвените условия и по-сенкоиздръжлива. Планинската зелена елша е приспособена към влажен и студен климат. Тя е силно студоустойчив и влаголюбив вид. Предпочита влажни почви с добра аерация и без варовик.
Събиране и съхранение на елша
От елшите се използват предимно шишарковидните реси, кората и листата. Вдървесинелите шишарковидни реси се събират от октомври до април на следващата година, кората – в началото на пролетта, а листата на елшата се берат през летните месеци. Шишарковидните реси на елшата с времето потъмняват и остават на дървото през цялата зима. Брането им започва от есента и продължава през зимата. Те или се откъсват директно от дървото, или се отрязват с лозарска ножица заедно с връхните тънки клонки и след това се откъсват.
Кората на елшата се обелва през пролетта, като се избират стъбла и клонки с ненапукана кора. Правят се с остър нож върху кората, на растояние 10 см, няколко пръстеновидни напречни разреза, които се съединяват с надлъжни разреза и по този начин се осъществява по–лесното обелване. Листата могат да се бера почти през цялото лято, стига да са напълно развити. След като се събере, материалът се пречиства от примеси и се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура до 50 градуса.
Листата на елша се сушат трудно. Преди това трябва внимателно да се разстелят на тънък слой върху рамки, като се разбъркват, за да не се слепят. От около 4 кг свежи съплодия се получава 1 кг сухи, от 4 кг свежа кора се получава 1 кг суха, а от 6 кг свежи листа – 1 кг сухи. Изсушеният материал трябва да е запазил характерния си вид и специфичната си миризма. При сушенето и съхранението не бива да се смесват отделните видове.
Ползи от елша
Елшите се използват като традиционни лекарствени растение от много народи. Тази билка действа антимикробно, стягащо и запичащо, лекува рани и спира кървенето. Съплодията и кората се използват в научната руска медицина като затягащи средства при остри и хронични ентерити, колити и др.
Листата на черната елша се прилагат при простудни заболявания като потогонно средство. След поредица от изследвания върху черната елша през седемдесетте години се стига до извода, че шишарките имат температуропонижаващ ефект и могат да се прилагат успешно при лечение на малария.
При ревматизъм, а също и при простудни заболявания се препоръчва във френската и белоруската народна медицина болният да спи върху листа от черна елша. В Испания листата се намачкват и поставят на стъпалата на краката за облекчаване на болки. Богатото таниново съдържание обуславя употребяването на елшата при възпалителни кожни заболявания, варикозни язви и изгаряния - за локални апликации.
Руската елша притежава кръвоспиращо действие и може да се използва при epistaxis, като се поставя локално в носа. Според учените, проучвали билката, екстракт от кори на черна елша притежава бактерицидно действие спрямо Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Bacillus subtilis. Установено е наличието на фитонциди в кората на Alnus incana, вид, който е много близък до вида Alnus glutinosa и се разглежда от много автори като равностоен на него по отношение на лечебното му приложение.
Намерените фитонциди са ефективни спрямо някои протозоа, като Paramaecium caudatum, Stillonima millibus, Opalia renerum, Lamblia intestinalis. За външна употреба кората на елшата е добро средство за промиване на порязвания, обриви, отровни опарвания, отоци, рани и навяхвания.
Вдървесинените шишарковидни реси и кората се употребяват външно и при ангина за гаргара, за компреси или лапи, при подуване и образуване на ядки в гърдите на кърмачките (сварени или счукани листа), за жабурене при лош дъх, против лишей, при маясъл и др. Кората и листата основно се използват като народни дезинфектанти за окадяване на стаи, в които са лежали тежко болни.
Съплодията и корите от елшите са приложими и в бояджийската промишленост, за боядисване на кожи и вълна, а също и за щавене на кожи. Дърветата се използват често за укрепване на бреговете на реките, тъй като имат силно развита коренова система. Дървесината на голяма част от видовете е много трайна за подводни строежи. Елшите се употребяват и в зеленото строителство.
Народна медицина с елша
Българската народна медицина използва главно шишарковидните реси, корите и листата от елша. При стомашни и чревни разстройства, а също и при хемороиди, нашата народна медицина предлага следната отвара от елша: Счукайте 30 г съплодия и ги сварете за около 20 минути в 500 мл вода. Оставете отварата да изстине и я прецедете. Приемайте от течността по една супена лъжица 4–5 пъти на ден преди ядене.
Тридесет грама счукани шишарки се накисват в чаша бяло вино, престояват 6 до 8 часа и течността се изпива наведнъж сутрин като антифебрилно средство.
В нашата народна ветеринарна медицина от счуканите във вид на прах съплодия (шишарки) на елша се приготвя мехлем със свинска мас (1:10) за лекуване на гнойни рани по животните.
