Наумка /Cynoglossum officinalis/ представлява двугодишно тревисто растение от семейство Грапаволистни. В различните краища на страната билката е известна и като кучешки език, лекарствена наума, миша илка, мишинек, черна трева, чернокорен, яблъкиня. Коренът на наумката е вертикален, слабо разклонен, задебелен в горния си край, червенокафяв до тъмнокафяв отвън.
Стеблото на растението е изправено, в горната си част разклонено, космато, достигащо до 1 м височина. Листата на билката също са космати. Приосновните листа са ланцетни, гъсто влакнести, с белезникава средна жилка, постепенно стеснени в крилати дръжки, заедно с които достигат до 20 см дължина. Цветовете са тъмнопурпурни, понякога и бели, с тъмни до лилави жилки, събрани на върха на стеблото в метличести съцветия.
Плодът на наумката е сух, разпадащ се при узряване на 4 яйцевидни орехчета, които са с вдлъбната външна повърхност, покрити с редки шипчета, с изпъкнал перваз, гъсто покрит с шипчета. Свежата наумка е с неприятна миризма, която при изсушаване изчезва. Това растение цъфти през от април до юли. Разпространено е в сухите тревисти места, покрай жилищата, пътищата, полята, горите и други в цялата страна. Освен у нас наумката се среща в Европа и Северна Америка.
Видове наумка
В България освен Cynoglossum officinalis може да се види и Cynoglossum nervosum. Този вид е красиво многогодишно растение от семейство Грапаволистни. Cynoglossum nervosum е издръжливо цвете и подхожда на почти всяка всяка градина. Достига до 60 см височина и цъфти със сини цветове от юни до юли.
Cynoglossum amabile произхожда от Азия и представлява двугодишно тревисто растение също от семейство Грапаволистни. Cynoglossum amabile достига височина до 45 см. Цъфти със сини цветове.
Допреди години у нас се срещаше и германската наумка /Cynoglossum germanicum/, която днес е почти напълно изчезнал вид. Тя е двугодишно тревисто растение. Стъблото ѝ е високо 30–80 см, изправено, просто влакнесто. Приосновните и долните стъблени листа имат тясно крилати простовлакнести дръжки, дълги 3–10 см, широки 2–3.5 см, заоблени, на върха заострени, отгоре простовлакнести, отдолу рядко простовлакнести, целокрайни, по ръба ресничести.
Стъблените листа на германската наумка са дълги 5–15 см, издребняващи нагоре. Венчето ѝ е синьо с розови жилки до розово - виолетово. Венечният диск е широк 12 – 15 мм, звънест, в отвора с люспести, дребни, бялобрадавичести придатъци. Орехчетата достигат 7–10 мм в диаметър, те са изпъкнали и имат неправилно разположени бодливи шипчета.
Състав на наумка
Всички части на билката, включително и семената, съдържат аморфния алкалоид циноглосин (0.12% в свежото растение). В корените са открити още холин, глюкоалкалоида консолидин, също и циноглосеин, който при хидролиза се разгражда на глюкоза. Наумката съдържа още алкалоида консолицин и горчивото вещество циноглосидин. Циноглосинът има курареподобно действие, по-силно в едногодишните корени.
Билката съдържа още около 10% дъбилни вещества, гуми, смоли, слузни вещества. Съдържанието на алкалоиди в растението през втората година на вегетацията достига до 1.59%, а в плодовете — до 0.60%. Освен това наумката съдържа и горчивото вещество циноглосоидин. Корените на наумката съдържат и багрилно вещество, а надземните части — етерично масло (до 0.1%), смоли и гуми. Семената съдържат до 40% тлъсто масло.
Отглеждане на наумка
Във всяка една градина не е никак излишно да има един - два корена наумка. Ако я намерим някъде в околностите, можем да я окопаем заедно с пръстта около корените и да я засадим на открито и слънчево място в нашата градината. Другият начин да се сдобием с полезното растение е чрез семена, които могат да се открият във всеки специализиран магазин.
В края на зимата или през пролетта можем да засеем семена от лечебната наумка на дълбочина 3-4 см. Но имайте предвид, че е възможно, семената да не поникнат в съответната година, а чак на следващата. Иначе Cynoglosmm officinale не е взискателно растение по отношение на грижи. Наумката се нуждае единствено от достатъчно слънце и вода.
Събиране и съхранение на наумка
С медицинска цел се употребяват корените /Radix Cynoglossi/ лечебната наумка. Те се събират пред Април и май или от август до октомври. Корените се изкопават през първата година към края на лятото и началото на есента, след увяхване на листата или през пролетта на втората година, в началото на вегетацията. Изкопаните корени се изчистват от надземните части, измиват се и се оставят да се отцедят.
След това се нарязват на късове, а дебелите се разцепват за по - бързо сушене. Така подготвената дрога се суши в проветриви помещения на слънце или в сушилня при температура до 35 градуса. От около 4 кг свежи корени се получава 1 кг сухи. Изсушената наумка се съхранява в сухи и проветриви помещения с особена предпазливост, отделно от неотровните растения.
Ползи от наумката
Наумката се използва като традиционно лекарствено средство в много страни. В миналото се е използвала против хемороиди, за лечение на заболявания на белите дробове и против упорита кашлица. Във Франция се е употребявала като диуретик. Външно наумката се прилага като омекчаващо средство за лапи при фурункули, обриви и рани — счуканите пресни корени във вид на каша. Билката се прилага и против маясъл (външно), за растеж на косата и др.
Наумката е традиционно народно средство за изгонване на плъховете и мишките, тъй като тези животни не могат да понасят миризмата на растението. За тази цел се употребяват коренът и надземните части в свежо състояние или сокът от растението.
Разтворът против гризачи се приготвя по следния начин: Накисват се 300 г листа, стъбла и цветове в 10 л вода. Сместа се загрява до кипване и после се оставя да изстине. След това се прецежда. С този разтвор пръскаме срещу гъсеници и листни въшки.
За по-добро прилепване може да се прибави малко сапун или веро. Така приготвеният разтвор се употребява и срещу зайци, охлюви, въшки, бълхи. Преди години с отвара са се пръскали хамбари, зърнохранилища, подове и стени на стопански постройки.
За защита на овощните дръвчета наесен, при първи сняг, се разпръскват надробени парчета от стъбла, листа и корени от Cynoglosmm officinale около ствола на дървото. Или се полива с извлека стъблото и два-три квадратни метра почвата около него.
Наумката е и много добро медоносно растение. Освен това багрилното вещество, което съдържат сухите корени, боядисва тъканите в червен цвят.
В народната ветеринарна медицина ситно нарязаните корени от наумка се смесват с храната на животните като предпазно средство от болестта шап.
Народна медицина с наумка
Българската народна медицина препоръчва наумката като успокояващо средство при болки, гърчове, спазми и кашлица във вид на отвара: 2 г ситно счукани корени се заливат с 200 мл вряща вода и след изстиване се пие по 1/2 чаена лъжичка 3 пъти на ден (с предпазливост), под лекарски контрол.
Наумката оказва спазмолитично и омекчаващо действие на лигавицата на дихателните пътища. Билката притежава и аналгетично действие. Нашата народна медицина предлага запарката с наумка при кашлица, диария, кръвотечение и циреи. За външно приложение се използва във вид на запарка в съотношение 1:100.
Вреди от наумка
Наумката е силно токсично растение и не трябва да се използва без лекарско знание и надзор. След приготвяне на разтвори с растението е необходимо незабавно измиване на ръцете.
Отравянето с наумка се характеризира със световъртеж, смутена координация, прогресивна паразила на скелетната мускулатура с краниокаудален ход, зрителни смущения, затруднено дишане, понижено артериално налягане, бронхообструкция, гърчове и др. Лечението се състои в провокиране на повръщане, след което е желателно да се приеме активен въглен.
