Напръстник /Digitalis/ е род покритосеменни едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство Живеничеви. Родът включва около 20 вида тревисти растения и храсти, разпространени в Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия. Листата на повечето растение от този род са последователни, прости, цели. Цветовете са двуустни. Тичинките са 4 броя. В България естествено разпространени са 5 вида.
Видове напръстник
Вълнест напръстник /Digitalis lanata/ представлява многогодишно или двугодишно тревисто растение с хоризонтално вдървеняващо коренище, с единични, изправени, слабо разклонени стъбла, високи 30 - 100 см. Листата са разположени в розетка и върху стъблото, продълговато ланцетни до ланцетни, дълги 6 - 20 см, широки 1.5 - 3.5 см. Цветовете са събрани в гъсти, гроздовидни съцветия. Съцветната ос е покрита с жлезисти власинки. Вълнестият напръстник цъфти от май до юни. Вирее из тревисти и каменисти места. Среща се в цялата страна докъм 1500 м надморска височина. Освен у нас е разпространен и в Средиземноморието.
Едроцветен напръстник /Digitalis grandiflora/ е двугодишно тревисто растение, достигащо до 1 м височина. Цветовете на този вид са жълти. Едроцветният напръстник цъфти от май до юли. Той се среща из гори и храсталаци. Разпространен е в цялата страна докъм 1800 м надморска височина.
Зеленоцветен напръстник /Digitalis viridiflora/ е многогодишно тревисто растение. Стъблата му достигат до 40 - 80 см височина. Венчето на цветовете е зеленикавожълто, тръбесто. Този вид цъфти през май и юни. Разпространен е в Стара Планина, Беласица, Западни гранични планини, Странджа, Пирин, Рила, Средна гора, Родопи и Славянка, от 800 докъм 2300 м надморска височина. Зеленоцветният напръстник е балкански ендемит - расте единствено в страните на Балканския полуостров.
Едноцветният напръстник /Digitalis ambigua/ е многогодишно тревисто растение. Има късо, многоглаво коренище. През първата година едноцветният напръстник образува само розетка от приземни листа. Стъблото му израства през втората година. То е право, до 1 м високо, неразклонено, по цялата си дължина окосмено. Долните листа са продълговатоланцетни, заострени, последователни, слабо назъбени или почти целокрайни, окосмени от двете страни. Цветовете му са светложълти, едри. Плодът е многосеменна яйцевидна кутийка с призматични семена. Този вид разцъфтява през юни — юли. Едноцветният напръстник е разпространен в Южна и Средна Европа, Балканския полуостров, Мала Азия, Русия У нас вирее основно из горите, храсталаците, селищата, тревистите места и др.
Червеният напръстник /Digitalis purpurea/ е многогодишно тревисто растение, а се отглежда у нас като двугодишен вид. Стъблото е право, неразклонено, достигащо до 1 м височина. Листата му са елипсовидни, грапави, мъхести, а жилките им образуват гъста мрежа. Приземните листа образуват розетка. Цветовете са едри, червени. Плодът представлява двуделна яйцевидна кутийка с много семена. През първата година билката образува само розетка, а през втората — стъбла, цветове и плодовe. Червеният напръстник произхожда от Западна и Средна Европа. У нас вирее в парковете и градините като декоративно растение в няколко варианта.
Състав на напръстник
Листата на едноцветния напръстник съдържат дигиталисови глюкозиди. В листата на диворастящото растение главният глюкозид е ланатозид А. Открити са още ацетилдигитоксин, дигитоксин и строспезид. Намерени са също гитозид, дигитоксигенин, гитоксигенин, дезацетилланатозид А, глюковеродоксин, дигиталинум верум. Билката съдържа още сапонини, флавонови глюкозиди и др. Дигиталисовите глюкозиди се съдържат и в семената на растението.
Вълнестият напръстник съдържа сърдечно действащи глюкозиди, основната част на които се състои от първичните глюкозиди дигиланид А, дигиланид В и дигиланид С. Освен това са изолирани генините дигитоксигенин, гитоксигенин и дигоксигенин, а също и дигикорнин, гиторин, ензимът дигиланидаза, сапонини, холин, ацетилхолин и др.
Отглеждане на напръстник
Основно се отглеждат такива видове напръстник, които са двугодишни. През първата година се формират само листа, а на втората напръстникът зацъфтява. Някои от сортовете напръстник имат жизнен цикъл, който продължава до четири години. Но растенията могат да се задържат в градина повече време чрез размножаване. Възрастните напръстници образуват семена, които, попадайки в почвата, покълват. Така отново се появят млади растения.
Напръстникът понася добре засушаване и застудяване. Той се развива на слънчеви места, но вирее и на полусянка, само че тогава големината на цветовете намалява. Почвата, на която растението ще се развива най - успешно, трябва да е рохкава, плодородна и водопроницаема. Грижите за напръстника включват редовно разрохкване на почвата, почистване от плевели и торене с минерални комплексни торове по време на активния сезон на цветята. При редовно премахване на прецъфтелите цветове се формират нови съцветия.
Събиране и съхранение на напръстник
За медицински цели най–често се използват листата на едноцветния, вълнестия и червения напръстник /Folia Digitalis ambiguae, Folia Digitalis lanatae, Folia Digitalis purpureae/. Берат се листата във фазата на пъпкуването и през време на цъфтежа. Тогава те имат най - високо съдържание на активни вещества. Брането на различните видове трябва да се извърша поотделно. Необходимо е да се берат само здрави, чисти от петна и ненаядени от насекоми листа. Не се допускат почернели, с петна или наядени от насекоми листа. Не се допускат също листа, които съдържат живи насекоми и личинки. Имайте предвид, че билките са отровни и след брането и манипулирането с тях ръцете трябва да се измиват добре.
След прочистване от повредени листа, части от стъбла и други примеси събраният материал веднага се слага за сушене или в сушилня при температура, не по - висока от 40 градуса. Дрогата трябва да се суши бързо, защото при бавното сушене намалява качеството на билката или тя става съвсем негодна за употреба. Сушене на слънце не се препоръчва. От 6 кг свежи листа от вълнест или едроцветен напръстник се получава 1 кг сухи. От 7 кг свежи листа от червен напръстник се получава 1 кг сухи.
Изсушените листа от червения напръстник са продълговато - яйцевидни, трошливи, набръчкани, тъмнозелени отгоре, филцовосиви отдолу, с характерна гъста мрежа от силно изпъкнали жилки от долната страна. Миризмата на сухите листа е слаба, но тя се усилва при заливане на дрогата с вряща вода. Листата от напръстник трябва да се проверяват за биологична активност всяка година.
Ползи от напръстник
Вълнестият напръстник е традиционно средство за лечение на сърдечна слабост, сърдечен задух и воднянка. Използва се още при маточни кръвотечения. Вълнестият напръстник подобрява кръвоснабдяването на вътрешните органи и засилва диурезата.
Вълнестият напръстник засилва работоспособността на сърдечния мускул, регулира сърдечния ритъм, увеличава количеството денонощна урина. За пръв път проф. Петър Николов доказва терапевтичните възможности на тази билка и успешната ѝ употреба наред с червения напръстник /Digitalis purpurea/. Напръстникът се използва и като суровини в химико-фармацевтичната промишленост за производство на сърдечно действащи лекарствени средства, които се употребяват само по лекарско предписание.
Народна медицина с напръстник
Нашата народна медицина предлага следната рецепта за отвара с вълнест напръстник: Около 2 супени лъжици листа се варят 5 минути в 500 мл вода. Престоява 20 минути. Отварата се пие по 1 супена лъжица 3 - 4 пъти на ден преди хранене.
Вреди от напръстник
Извлеците от листата на напръстника са силно токсични и не бива да се приемат без лекарски надзор. При отравяне с напръстник настъпват храносмилателни смущения – повдигане, повръщане, болки в корема, понякога диария, световъртеж, нарушено зрение, сухост в устата. Болният трябва незабавно да постъпи на болнично лечение. До оказването на лекарска помощ на болния се дава веднага медицински въглен.
