Киселиче

Киселиче

Киселиче /Oxalis/ е род едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство Oxalidaceae - Киселичеви. Листата на повечето видове от рода са много подобни на видовете от род Детелина - Trifolium, която е от семейство Бобови - Fabaceae, но ясно се разграничават от детелините по цветовете. Някои от видовете киселиче са с гъсти, триделни пурпурно - червени, лилави или зелени листа и изправени стебла, други имат тънки силно разклонени лазещи стебла, някои са дребни, други по - едри. Различните разновидности цъфтят по различно време.

Най-известно е обикновеното киселиче /Oxalis acetosella L./. То е познато още като кисела детелина, кислица, киселец, овчи киселец, сърнешки киселец представлява многогодишно тревисто растение с тънко, пълзящо по повърхността на почвата коренище, покрито с месести червеникави останки от приосновните листа. Листата му излизат направо от коренището на 2 до 10 см дълги, влакнести дръжки, тройни, листчетата са обратно сърцевидни.

Цветовете на киселиче са единични. Чашелистчетата са 5 на брой, свободни, трайни. Венчелистчетата също са 5, свободни, бели с розови или виолетови жилки, често в основата с жълто петно. Плодът представлява яйцевидна или продълговата 5-гнездна кутийка. Семената са светлокафяви, надлъжно набраздени.

Киселичето цъфти от април до август. То расте по влажни сенчести и крайпоточни места (най-често в букови и смърчови гори). У нас растението е разпространено почти из цялата страна (без Черноморското крайбрежие и Дунавската равнина), в предпланините и планините, от 400 до към 2000 м надморска височина. Освен в България киселичето се среща и в цяла Европа, Северна Азия, Северна Америка.

Видове киселиче

Oxalis deppei е вид киселиче, познат като растението на щастието или железен кръст. Oxalis deppei е луковично растение, чиито луковици са около 5 см дълги и 3 см широки. Родината на този вид е Мексико. Това киселиче прилича на едра четирилистна детелина и цъфти в червен цвят.

Друг популярен вид е южноафриканският Oxalis bowieana, който цъфти през лятото и пролетта в розово-червени цветове. Oxalis carnosa, произхождащ от Чили и Перу, пък впечатлява със своите жълти цветове през пролетта. Oxalis regnelli произлиза от Южна Америка и цъфти почти целогодишно с бели цветове, приличащи на отрязани отгоре с ножица, и листа на трилистна детелина.

Много красив и интересен вид е Oxalis debilis, познат като призрачно киселиче и едроцветно киселиче. Този вид се отличава с изящни и едри розово – лилави цветове.

Отделните видове и сортове киселиче се разграничават по формата и цвета на листата. Срещат се цианови, по - светли или тъмнозелени, много едри, средни или дребни и др. Различните сортове разцъфтяват по различно време. Oxalis deppei цъфти от октомври до декември, докато Oxalis regnellii през цялото лято.

Състав на киселиче

Киселичето съдържа соли на оксаловата киселина, включително кисел калиев оксалат, окислителни ензими, флавоноиди, витамин С, каротин свободни органични киселини и др.

Отглеждане на киселиче

Oxalis deppei може да се остави на открито от средата на май и да стои там преди първите слани през есента. Луковиците обаче трябва да се почистят от пръстта и да се съхраняват в сухо и хладно мазе. От април младите луковици се засаждат в преобладаващо хумусна почва.

Четирилистната детелина се напоява щедро с вода, като по време на цъфтежа се тори всяка седмица.

Билка Киселиче

Oxalis regnellii се развива успешно на полусянка при достатъчно влага и хладнина. Чувства се добре и в неотоплявани помещения, но не обича течение. По време на растежа цветето трябва да се полива редовно. През есента трябва да извадите луковиците от пръстта и да ги съхранявате в прохладен склад. Засаждат се през пролетта.

Иначе общото и за двата вида е, че предпочитат светлината и редовното напояване, а през зимните месеци не понасят силно затоплените стаи.

Събиране и съхранение на киселиче

За лечебни цели се употребяват пресните стръкове от обикновено киселиче. Надземната част на растението се бере по време на цъфтежа. Събраният материал се прочиства от случайно попаднали примеси, пепел и отпадъци, след което се поставя в кошове, кошници др, като се внимава да не се тъпче и мачка. Също така не бива да се смесва с другите видове от рода Киселиче.

Ползи от киселиче

Киселичето има кисел вкус, откъдето произхожда и наименованието му. Растението се употребява за лечебни цели, а някъде се слага в салатите като подправка за създаване на кисел вкус. Киселичето нормализира понижената киселинност на стомашния сок, подобрява апетита и се прилага при ахиличен гастрит.

Действието си киселиче дължи на богатото си съдържание на кисели съставки: оксалова киселина, кисел калциев оксалат и окисляващ ензим. Киселичето освен това е богато на витамини ( аскорбинова киселина, рутин, каротин – провитамин А) и прилагането му съдейства за коригирането на появяващите се обикновено след зимата хиповитаминозни състояния. Киселичето е едно от първите зелени растения, появяващи се на полето в началото на пролетта.

В нашата народна медицина киселичето се прилага като диуретчино средство и като активно профилактично средство при атеросклроза. Според други указания билката е ефективна при чернодробни увреждания, придружени с жълтеница.

Киселичето се приема под формата на отвари и настойки. То има холеретичен, диуретичен и противовъзпалителен ефект. Употребява се при метаболитни разстройства, халитоза, в случаи на лошо храносмилане, киселини в стомаха и повръщане.

В миналото билката се е употребявала като противоотрова при отравяне с живак и арсен, тя се използва за лечение на коварния скорбут. От изсушените листа на киселиче се прави прах, с който се поръсват гнойни рани.

От листата на киселичето се получават кристали, които унищожават ръждата и мастилени петна. И днес Oxalis може да бъде използван като средство за връщане на яркостта на цветовете на тъканите.

Киселиче в кулинарията

Луковиците на киселиче са хранителен деликатес в Мексико, а листата му се използват като добавка към салати, но не в твърде големи количества, защото, както вече споменахме, съдържат оксалинова киселина. Тя се намира в много други растения като ревен и спанак. Листата имат кисел вкус като на киселец. Щипка киселиче може успешно да замени чай с лимон. Киселичето може да се използва вместо оцет в месни и рибни ястия.

Пресните листа на Oxalis обогатяват ястия, салати и придават приятен аромат на супите. Киселичето е подходяща съставка и за сандвичи. Напитка със смлени листа на киселиче, подсладена с мед, охлажда и освежава в горещите месеци. Сушените листа на билката могат да се добавят и към зърнени култури, за да ги подкислят. Освен в салати киселичето може да се добавя и в картофени кюфтета. То ще им придаде необичаен, но интересен вкус.

Вреди от киселиче

Не бива да се прекалява с приема не киселиче, тъй като в по-големи количества растението може да причини раздразване на бъбреците. Приемането на киселиче трябва да се ограничи при нарушения в кръвосъсирването, както и при склонност към гърчове.

Рейтинг

5 3
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес