Gotvach.bg»Статии»Билки»Вранско око

Вранско око

Кристина ЧерниковаКристина Черникова
Администратор
971162k
Вранско око

Вранско око или кръстач /Paris quadrifolia/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Кремови /Liliaceae/. Вранското око има дълго, пълзящо и хоризонтално коренище, обвито с влагалищни люспи. Стъблото е до 40 см високо, право, голо неразклонено. Листата са с мрежесто жилкуване, разположени на върха на стъблото в прешлен. Те обикновено са 4 на брой, голи, почти приседнали или с къси дръжки, обратно яйцевидно-елипсовидни, стеснени в основата си, късо заострени на върха. Цветовете на растението са единични, двуполови, връхни, с дълги дръжки.

Околоцветникът е съставен обикновено от 8 листчета, разположени в 2 кръга по 4, като външните са ланцетни, светлозеленикави, а вътрешните са по - тесни, линейни, жълтозелени. Тичинките са обикновено 8 (по - рядко 6, 10 или 12), с къси, плоски дръжки. Прашниците са прикрепени в основата. Те са по - дълги от тичинковите дръжки, с удължен, осилесто изтънен връх, дълъг почти колкото прашниците. Яйчникът е обикновено 4-гнезден, по-рядко 5-6-гнезден. Стълбчетата са 4, рядко повече, сраснали в основата си, рядко свободни.

Плодът на вранското око е синкавочерна, многосеменна ягода. Семената са почти кълбовидни, кафяви, с набръчкана повърхност. Билката е с неприятна миризма и неприятен вкус. При по-дълъг досег с него в свежо състояние предизвиква главоболие. Вранското око цъфти през май и юни, а плодовете на билката узряват през юли и август.

У нас това растение вирее из сенчестите широколистни, смесени и иглолистни гори, из храсталаците, горските поляни и другаде, обикновено в по-богати на хумус и достатъчно влажни терени, на силикатен и варовит терен между 600 и 1800 м надморска височина из цялата страна. Варира по броя и формата на листата, а понякога и по броя на цветните части. Освен в Бълфария вранското око се среща и в по-голямата част на Европа, в Унгарската равнина, Средиземноморската област, Мала Азия, Русия (Кавказ, Сибир).

Състав на вранско око

Коренището, плодовете и листата на вранското око съдържат сапогенина паридин и сапонина паристифнин, които действат като сърдечно токсични (както дигиталисът), а също и на централната нервна система (с наркотично действие). Установено е също съдържанието още на аспарагин, ябълчна, лимонова киселина и пектин. Паристифинът има и инсектицидно действие. Коренищата съдържат неуточнени алкалоиди, както и сапонини със стероиден строеж.

Билка Вранско око

Отглеждане на вранско око

Вранското око е горска билка и като такава винаги търси сянката на широколистните и иглолистните гори и храсталаци. Най-добре вирее върху влажна и богата на хумусни вещества почва. В нея растението формира дълго хоризонтално коренище, обвито с много люспи (остатък от влагалищата на недоразвити листа). През май и юли растението разцъфтява и насекомите опрашват цветовете му.

По-късно сред около цветните листчета се появява плодът, който постепенно наедрява и наесен узрява, превръщайки се в синьо черна кълбовидна ягода. Тя наистина прилича на око на врана. Плодът съдържа няколко закръглени кафяви семенца, чрез които става размножаването на растението. По-често обаче размножаването му се извършва чрез накъсване на коренището и образуването на издънки от него

Събиране и съхранение на вранско око

За медицински цели се събират основно стръковете с коренищата /Herba Paridis cum rhizomatis/ на вранското око, като времето за бране е май—юли. По време на цъфтежа се събира цялата билка заедно с коренището. За удобство при сушенето надземната част се отделя от коренището, а последното се прочиства от пръст и други примеси, измива се добре и се оставя да се отцеди.

Почистената билка се суши веднага след брането в проветриви помещения, на слънце, като често се обръща заради надземната част, или в сушилня при температура до 45 градуса. От 5 — 6 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. От 3, 5 — 5 кг свежи коренища се получава 1 кг сухи. Готовата дрога се съхранява в сухи, проветриви и тъмни помещения настрана от другите неотровни билки.

Ползи от вранско око

Вранското око се използва както в медицината, така и в хомеопатията. Билката притежава наркотично действие и в големи дози предизвиква гадене, повръщане, световъртеж, гърчове делириум, обилноизпотяване и сухота в гърлото. В малки дози вранското око оказва благоприятен ефект при бронхит, спазматична кашлица, ревматизъм.

Вранското око

Дрогата облекчава колики, сърцебиене, а сока от плодовете повлиява възпаление на очите. Също така от семената и сока на листата се приготвя охлаждаща мас за външно приложение при тумори и възпаления. Отвара приготвена от стрити във вино корени на вранско око повлиява колики. Същата отвара се използва в народната медицина при главоболие, ревматизъм, храносмилателно разтройство и циреи. Освен това билката действа и като афродизиак. Вранското око е познато и като антидот срещу живачен сублимат и арсен.

От събраните през пролетните месеци листа на вранско око се добива жълта боя. Растението също така е народно истектицидно средство срещу оси, мравки и хлебарки.

В тибетската медицина вранското око е част от комплексните лекарства за костни фрактури. В китайската медицина корените от растението се използват за лечение на някои видове рак.

В руската хомеопатия коренищата на вранското око се прилагат при някоя прихиатрични разтройства и очни заболявания.

Народна медицина с вранско око

Руската народна медицина предлага следната рецепта за отвара от вранско око: 1 супена лъжица изсушена билка се залива с 300 мл вода, след което се оставя да ври 5 - 10 минути. Охладената течност се прецежда и се приема 3 пъти на ден по 1 супена лъжица.

Освен отвара можете да си приготвите и настойка от вранско око. За целта залейте 1 кафена лъжичка нарязана прясна билка със 100 мл 70% спирт или водка. Прелейте течността в стъклена бутилка и я съхранявайте на тъмно и хладно място в продължение на 20 дни. Вземайте два пъти на ден по 2-5 капки.

Вреди от вранско око

Колкото очарователно е вранското око външно, толкова и опасна е цялото билка. Това се дължи на съдържащите се в нея отровни вещества. Особено токсични са коренището и плодът поради наличието на силно отровни вещества от групата на гликозидите и сапонините. Вранското оконе не трябва да се употребява за самолечение без предвсарителна консултация с медицински специалист.

Плодовете на вранското око предизвикват отравяне, ако се погълнат в по-голямо количество. Отравянето се характеризира с повръщане, диария, болки в корема, сухота в устата, страх от светлината, затруднено гълтане, гърчове, халюцинации, потисната сърдечна дейност. При по-тежки случаи може да се стигне дори до смърт.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Топ Статии Днес