Зърнеш

Зърнеш
Снимка: Eutopia

Зърнеш (Peganum harmala L) представлява многогодишно тревисто растение от семейство Зигофилови. Зърнеш е известен още с наименованията гробищник и зеркула. Коренът на билката е дебел, многоглав, вдървесинен, с много глави, проникващ надълбоко в почвата. Стъблата са до 70 см високи, излизащи по много от един корен, силно разклонени, голи, гъсто облистени. Листата на зърнеш са продълговати, последователни, сивозелени, приседнали, 3—6 см дълги, разсечени на 3 (по-рядко на 5) дяла.

Всеки дял от своя страна е веднъж или два пъти разделен, а делчетата са продълговати, заострени, разположени срещуположно под ъгъл, 1—3 см дълги, неясни при връхните, линейни или линейно - ланцетни при дол-ните листа. Цветовете на растението са жълтеникави, сравнително едри, с дълги, задебелени към върха цветни дръжки, разположени поединично по върховете на стъблото и разклоненията му.

Чашката е дълбоко разделена, с 5 линейни чашелистчета. Венчето е съставено от 5 бели или жълтеникави свободни листчета. Тичинките са 15, с разширени при основата си дръжки, с линейни прашници. Плодът на зърнеш е топчеста, тригнездна, разпуклива кутийка, с преградки по средата. Семената са многобройни, триръбести. Зърнеш цъфти през юни и юли. По света се среща в Европа, Средиземноморието, Балканския п - в, Кавказ, Западен Сибир, Азия, Армения, Кюрдистан, Индия и Западна Монголия.

Състав на зърнеш

Подземните части на зърнеш съдържат алкалоида (банистерин), хармалин, хармакол, тетрахидрохармин и (хармол). Цветовете и стъблата съдържат алкалоида пеганин. Кората съдържа до 2.2%, а дървесината — 1.06% алкалоид. Богати на алкалоиди са семената, в които по литературни данни са намерени 3—4% алкалоиди, от които от цялото количество се пада на хармина.

При фармакологични изследвания у нас на пеганина е установено, че при теантихолинестеразна активност, стимулира гладката мускулатура и червата, увеличава количеството на отделената жлъчка. Има бронхоспастично действие, намалява кръвотока на коронарните съдове. В билката е открит и един нов алкалоид – дезоксипеганин, а също и хармалол (N метилхармалин), 2.3 -триметиленхиназолон.

Събиране и съхранение на зърнеш

Като лечебно средство се употребяват семената от зърнеш. Те се събират през юли и август. След като започнат да пожълтяват, плодовете се берат, разстилат се на слънце или в проветриви помещения, за да се доизсушат и след това се начукват. При нужда се доизсушават.

Изсушените семена от зърнеш са продълговати, с грапава повърхност, отвън са тъмнокафяви, триръбести, като обичайно ръбчетата са по–светли. Някой от семената са с два заострани края като на полумесец, а на други – единият край е отсечен, напомнящ на пресечена пирамида. Те имат горчив вкус. Изсушените семена се опаковат в торби със стандартно тегло и се съхраняват в сухи и проветриви складове далеч от неотровните билки.

Ползи от зърнеш

Peganum harmala има дълга история по отношение на лечебните и психоактивни свойства, които притежава. Още от древни времена семената на зърнеш са се използвали като добавка към аяуаска, поради бета - карболините хармин и хармалин, съдържащи се в тях.

Ревматизъм

Сигурно се питате какво е аяуаска? Така се наричат, приготвяните в някои части на Южна Америка, психоактивни настойки за шамански, знахарски или религиозни цели. Аяуаската е известна със способността си да предизвиква силни ефекти, водещи до усещане за промяна на съзнанието с цел пречистване от всички негативни енергии и достигане на реално познание на вечната природа на душата и околния свят.

В България на зърнеш се гледа повече като на отровен храст и употребата му се избягва, а информацията за него в родните източници почти липсва.

В миналото от семената му се е добивало багрило, наричано както турско червено така и сирийско червено. Дълго растението е било използвано за персийски килими.

Известно е да се употребява още като тамян, подправка, а също и като средство за аборт, наркотик, афродизиак, стимулант, успокоително, приспивателно, средство за повръщане и против глисти. В Индия се е ползвал против сифилис, в Северна Африка при настинки. Употребявал се е и при истерия, малария, невралгия, Паркинсон, изпадане на матката, ревматзъм, колики, астма, очни болести. Бета - карболиновите алкалоиди стимулират мозъчната активност и може да предизвикат визуални халюцинации.

Във ветиринарната практика билката се употребява външно като противонсекомно средство, против въшки, за зарастване на рани и др.

Народна медицина със зърнеш

В българската народна медицина спиртният извлек от зърнеш се използва като пикочогонно средство. Той стимулира централната нервна система, понижава телесната температура, тонизира маточната мускулатура, повишава кръвното налягане и увеличава стомашната секреция. Семена от билката се заливат със спирт /1:10/. Престоява 10 дни. Употребява се по 10 капки 3-4 пъти на ден.

В руската народна медицина пресният сок от зърнеш се използва за лечение на катаракта в начален етап.

В Руся против ревматизъм се приготвят и вани със зърнеш. За целта 2-3 шепи цветове на зърнеш се запарват с 3 л вряща вода в продължение на 20 минути. Процедурите трябва да са поне 10-15, за да се усети ефект.

Вреди от зърнеш

Зърнеш е билка, с която несъмнено трябва много да се внимава, тъй като в големи дози причинява наркотичен ефект, съпроводен със зрителни халюцинации.

Рейтинг

5 4
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес