gotvach.bg»Статии»Билки»Изсипливче

Изсипливче

Кристина ЧерниковаКристина Черникова
Дарт Вейдър
96016101k
Изсипливче
Снимка: RainoL
Сервиз за хранене Дуралекс Вермел - 44 части
Качество без компромис:
Сервиз за хранене Дуралекс Вермел - 44 части
150.00 лв.
Виж ››

Изсипливче /Herniaria/ е род едногодишни, двугодишни или многогодишни тревисти растения от семейство Карамфилови. Цветовете на повечето видове са събрани на групи при основата на листа. Околоцветникът на цветовете е дълбоко 5-делен. Тичинките са 5 плодоносни и 5 безплодни. Стълбчето е с двуразделно близалце. Листата са с ципести прилистници. Растенията от този род са разпространени в Европа, Азия и Африка. В България естествено разпространени са 6 вида.

Видове изсипливче

Един от най–често срещаните видове у нас е голото изсипливче - Herniaria glabra L. То е познато още като белило, белина, голо белило, жабрене, развързанче, сапуненица, сапуниче и др. Голото изсипливче е едногодишно или двегодишно тревисто растение. Стеблото от основата е с многобройни разклонения, 6-15 (30) см дълги, полегнали, голи зелени. Листата са срещуположни, обратно яйцевидни, ланцетни, елиптични или лопатовидни.

Цветовете са почти приседнали, събрани в странични главести до класовидни съцветия в пазвите на листата по дължината на клонките. Венчелистчетата са 5 броя, нишковидни, по-къси от чашката. Плодът е орехче. Този вид цъфти от април до август. Вирее по песъчливи, тревисти и каменисти места. Растението се среща из цялата страна докъм 1500 м надморска височина. Разпространено е в цяла Европа.

Друг разпространен вид в България е грубовлакнестото изсипливче - Herniaria hirsuta. Растението е известно още като космато белило, космато изсипливче, припътница, четничесто изсипливче и др. Грубовлакнестото изсипливче представлява едногодишно до многогодино тевисто растение. Стеблото му е с многобройни стелещи се разклонения, до 1 см дебели, покрити с къси сивозелени власинки.

Листата на растението са дребни, елипсовидни, сивозелени. Прилистиниците са триъгълни, бели. Цветовете са дребни, събрани в съцветия в страничните разклонения. Плодът е яйцевиден, малко по–къс от чашката. Грубовлакнестото изсипливче цъфти от май до август. Вирее по песъчливи и каменисти места, докъм 1200 м надморска височина. Освен у нас се среща в Централна, Южна и Източна Европа, Средиземноморието, Югозападна и централна Азия.

Състав на изсипливче

Изсипливчето съдържа сапонините херниарин (около 3%) и малко количество херниарова киселина (производно на тритерпеновите сапонини), кумарина метилумбелиферон (също наричан херниарин), танини, флавоноиди, минерални вещества и около 0.6% етерично масло.

Събиране и съхранение на изсипливче

Като лекарствени средства се употребяват надземните части на голото и грубовлакнестото изсипливче. /Herba Herniariae glabrae и Herba Herniariae hirsutae/. Тези части на растенията се събират по време на цъфтежа от юли до август. При брането стръковете трябва да се режат, а не да се изскубват с корените.

Още тогава стръковете се изтръскват добре, за да се отделят попадналите по тях пръст и пясък. Брането трябва да се осъществи в сухо и слънчево време. При брането различните видове не бива да се смесват. Събраният материал се почиства от пожълтели стъбла и случайни примеси, след което се суши в проветриви помещения на сянка или в сушилня при температура, не по–висока от 40 градуса.

От 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. Обработените билки трябва да са запазили естествения си вид или да са придобили жълтозелен цвят. Извлекът, получен от изсипливчето, при разклащане във вода образува обилна пяна. При разтриване между пръстите билката има кумаринова миризма. Вкусът на изсипливчето е нагарчащ и дразнещ гърлото. Изсушеният материал се опакова в бали със стандартно тегло, които се съхраняват в сухи и проветриви помещения, но не прекалено дълго, защото с времето активността на дрогата намалява.

Ползи от изсипливче

Изсипливчето притежава пикочогонно, болкоуспокояващо, противоспазматично действие. Лечебният ефект се дължи на флавоноидите, сапонините и етеричното масло, които съдържа. Билката се прилага успешно при възпаление, пясък или камъни в бъбреците и пикочния мехур, отоци, заболявания на жлъчката и жлъчните пътища.

В българската народна медицина изсипливчето се употребява при албумин, подагра, ревматизъм, туберкулоза, ронхиален катар, за затягане на плоската мускулатура. Помага още при спазми на пикочния мехур и задържане на урината, при пиелит, уретит, гонорея. Намира приложение при третичен сифилис. Външно се употребява за налагане на лапи при кожни обриви, рани, лишеи (сварено или счукано прясно растение). Счукано прясно растение се използва за компреси при [ухапване от насекоми].

Най-често срещаното показание за прилагането на изсипливчето са отоците, развиващи се при заболявания на бъбреците, а също така и при асцит. Извлек от изсипливче се препоръчва освен това при дискинезии на жлъчните пътища, при нефролитиаза (за улеснено изхвърляне на песъчинки и малки камъчета). При синдром на лесно дразнимо черво прилагането на извлеци от дрогата също оказва добър ефект.

Външно растението се употребява за ускоряване заздравяването на трудно заздравяващи рани, при суха кожа и рецидивиращо появяващи се лишеи. Дрогата намира приложение още и като средство, което се добавя към сместа за изготвяне на домашен сапун, използува се при миене и пране (най-вероятно във връзка с наличните сапонини).

Народна медицина с изсипливче

В нашата народна медицина, а също така и в народната медицина на редица европейски страни, извлеци от изсипливче се употребяват като средство за стимулиране на диурезата и като средство за отстраняване на болезнените спазми на гладката мускулатура (предимно на храносмилателния канал). За целта 1 супена лъжица нарязана билка се запарва в 400 мл вряща вода. След което кисне около 20 минути. Приема се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно, преди ядене.

Запарка от растението може да се приготви по следния начин: Залейте 2 супени лъжици ситно нарязана билка с 400 мл вряла вода. Оставете сместа да престои 15 минути и я прецедете. Течността се консумира на части в рамките на деня.

Нашата народна медицина предлага следната рецепта с изсипливче против цистит: В 1 л вода се слага смес от 1 супена лъжица мечо грозде, 1 супена лъжица изсипливче и 1 супена лъжица бяла бреза. Сместа ври 5 минути, след което се прехвърля в неметален съд. Течността се приема за 1 ден.

При псориазис можете да приготвите отвара от изсипливче. За целта 3 супени лъжици от билката се варят в 600 мл вода 5 минути. Оставя се да кисне, докато изстине и след това се прецежда. Пие се 6 пъти дневно по 80 мл, 15 минути преди ядене или 30 минути след това.

Вреди от изсипливче

Като повечето билки и изсипливчето не бива да се прилага без лекарски контрол. Растението не трябва се употребява при камъни в жлъчката и остър нефрит. Не е препоръчителен и приемът на изсипливче в големи дози.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес