Върбата /Salix/ представлява род дървета или по-едри храсти, които виреят най-вече в райони с висока влажност. Растенията от вида достигат височина до тридесет метра, а при по-старите представители диаметърът им може да възлиза и на 1.5 метра. Листата на върбата са доста издължени, сребристовлакнести.
Цветовете на растението са особено привлекателни за осите, пчелите и другите насекоми заради своето приятно ухание и сладък сок. Събрани са в реси. Плодът на съответното дървовидно или храстовидно растение представлява дребна кутийка.
Върбовите семена са дребни, имащи нежни власинки. Първоначално те се намират в кутийката, но после тя се разпука и вятърът ги разнася навред. Щом се озоват на по-влажно място, се захващат.
Върбата вирее в райони на потоци, блата, езера и други водоеми. Може да се види и в планински местности. Тя се размножава много бързо и живее до сто години. С времето възрастните дървета се превръщат в дом за различни гризачи и птици.
Видове върба
Според специалистите у нас могат да виреят повече от над петнадесет вида върба. Сред тях най-популярна е Salix alba или така наречената бяла върба, известна с доказаните си през вековете лечебни свойства. Бялата върба вирее в много страни от Европа, Азия и Северна Африка. Развива се успешно при надморска височина до 1600 метра.
Възрастните дървета достигат височина до 25 метра. Тя е влаголюбива и студоустойчива, което ѝ позволява да оцелее дори и през студените зими у нас. Наименованието на вида се свързва с белезникаво оцветяване на листата му, което може да се сравни с бяло. Цветовете са скупчени в цилиндрични реси.
Популярна в България е и плачещата върба Salix babylonica, която освен у нас се култивира, в Южна Европа, Китай, Индия, Япония. Тя е висока към петнадесетина метра и се отличава с красива корона, тънки, увиснали до земята клонки, обагрени в зеленикаво. Понякога младите клонки могат и да червенеят. Листенцата на този изключително красив вид са сивозелени. Плачещата върба цъфти през пролетта. Заради впечатляващата си корона е често предпочитана в озеленяването на градинки, паркове и др.
Сред върбите, срещащи се в България, е и сивата върба /Salix cinerea/, която напомня повече на храст. Среща се в Европа, Северните части на Африка и западните райони на Азия. Вирее успешно при надморска височина до 1600 метра. Възрастните екземпляри достигат височина до петнадесетина метра.
В род Върба попада и крехката върба /Salix fragilis/. Дървесният вид вирее в Европа, централните и западни части на Азия. Предпочита да вирее по крайречните места, докъм 1500 метра надморска височина. Височината на големите дървета възлиза на около двадесет метра.
Състав на върба
Съставът на бялата върба е сравнително добре проучен от специалистите. Кората на растението е източник на гликозида салицин - от 5 до 7%. Той, от своя страна, след като попадне в тялото и под влияние на ензима саликаза на салигенин след това се окислява до салицилова киселина. Растението съдържа още флавоноиди и кондензирани танини (5 до 10%), които имат адстрингентни и заздравяващи свойства.
Събиране на върба
За лечение на различни заболявания се употребяват най-вече кората на бялата върба. Тя се събира през пролетни месеци, когато в дръвчето протича активно сокодвижение. Тогава тя се отделя сравнително лесно.
Избират се млади фиданки на възраст от две до четири години. Отделената кора може да се изсуши на сянка или в проветриви складове. После се наситнява на късчета. Може и да се натроши. Надребнената кора се употребява за различни запарки, лосиони, тинктури и др.
Ползи от върба
Лековитото въздействие на бялата върба е известно в народната медицина още Древността. Любопитен факт е, че от нея за пръв път е получена и салициловата киселина. Кората на растението е била ефективен цяр на редица неприятни здравословни състояния заради своето антитравматично, противовъзпалително, обезболяващо, кръвоспиращи и диуретично действие.
Ето защо тя се употребява при остри и хронични бронхити, жлъчнокаменно заболяване, подагра. Прилага се при бактериални и паразитни заболявания и успешно освобождава тялото от глисти.
Ползва се още при кървящи рани, храчене не кръв и при кръв, течаща от носа. Кората на върбата подпомага работата на храносмилателната система, ето защо може да спомогне за премахването на стомашните киселини. Ефикасна е и при хронична диария, диспепсия, дизентерия.
Облекчава възпалителните процеси и помага при артрит. Положително въздействие оказва още при възпаление на очите, възпалени венци. Прилага се външно при кожни проблеми-екземи, пъпки, раздразнения, изгаряния, изпръхване.
Народна медицина с върба
В народната медицина съществуват куп лековити приложения на бялата върба. Срещу главоболие, ревматизъм, висока температура и различни болки по тялото кората на растението се използва като билка.
Два-три грама от сушената кора се варят десетина минути в 250 милилитра вода. Охладената течност се прецежда. За да има ефект, по една чаша от отварата трябва да се приема три пъти на ден преди ядене. Вкусът на отварата е горчив и напомня донякъде на този на аспирина.
Същата отвара може да се приложи и при кожни наранявания и пъпки. За целта в нея се накисва хубаво марля и тя се налага върху засегнатото място. Процедурата се прави три пъти на ден.
Народните лечители препоръчват дъвченето на сурова кора от бяла върба при болни венци, кариеси и ангини.
Вреди от върба
Въпреки че отварите и различни процедури с кора от бяла върба оказват положително въздейства при немалко заболявания, към Salix alba не бива да се посяга без предварителната консултация с лекар. Да се име предвид, че лицата с алергия към аспирин или салицил не бива да употребяват растението. Понякога при засилена употреба на дрогата се наблюдава гадене, световъртеж, сърбеж и други неприятни симптоми.
Същото се отнася за бременни жени и кърмачки. Кората на растението може да е опасна и за хора, страдащи от астма, диабет, бъбречни и чернодробни проблеми. Дрогата от Salix alba не е подходяща за комбиниране с някои медикаменти за понижаване на кръвното налягане и противосъсирващи препарати.
Вижте точно как да си направите отвара от върба.
