Кучешко грозде /Solanum/ представлява род едногодишни или многогодишни тревисти растения, полухрасти, храсти или дребнички дървета. В този род попадат над 1700 вида култури. Към него се причисляват и добре познатите ни картофи, пипер, домати и тютюн.
Представителите на рода Кучешко грозде имат изправени, катерливи или пълзящи стебла, които могат да са голи или да са покрити с власинки (бодлички). Листата са последователни или срещуположни. Цветовете са багрени в различи цветове. Плодът се явява водниста или по-суха ягода. Семената са ситни, с разнообразна форма.
Видове кучешко грозде
От всички видове, причисляващи се към род Кучешко грозде, у нас най-разпространени са следните три:
Черно кучешко грозде /Solanum nigrum/ се явява едногодишно тревисто растение, високо до 60-70 сантиметра. Черното кучешко грозде се отличава с последователни зелени листа. Цветовете са сравнително дребни. Венчелистчетата са обагрени в бяло, а прашниците - в жълто. Плодът представлява кълбеста ягода, обагрена в черно.
Черното кучешко грозде може да се види по изоставени буренясали терени, край населени места или около реки. Среща се из различните краища на страната докъм 1200 метра надморска височина. Освен у нас се забелязва и в други държави от Европа. Черното кучешко грозде цъфти през пролетта и плодоноси през лятото.
Червено кучешко грозде /Solanum dulcamara/ е катерлив полухраст. Растението е известно още и с наименованието нощна сянка, куче грозде и развалниче. Solanum dulcamara се отличава с голо или почти голи стебло, достигащо до два метра. Листата на растението са обратнояйцевидни. Цветовете са със средна големина. Венчето е лилавеещо.
Плодът е обагрена в червено сочна ягода, в която са скрити множество семенца. Червеното кучешко грозде се среща най-вече из влажни местности докъм хиляда метра надморска височина. Цъфти в периода юни-август и плодоноси през юли-октомври. Освен в България червеното кучешко грозде вирее свободно и в други страни от Европа, Азия, Сибир и Кавказ.
Жълто кучешко грозде /Solanum luteum Mill/ представлява едногодишно растение, високо между 15 и 50 сантиметра. Стеблото е изправено или разклонено. Листата са дълги до 3 сантиметра, яйцевидни. Венчето е обагрено в бяло, а прашниците са жълти. Плодът е заоблен, жълтеникав или оранжев.
Семената са дребни, белезникави. Жълтото кучешко грозде цъфти от пролетта до есента. Плодоноси от началото на лятото до късна есен. То може да се види в запустели места, лозя и овощни градини. Освен у нас вирее още в Югоизточна Европа, Средиземноморието и Кавказ.
Състав на кучешко грозде
С лекарствени цели се използват черното и червеното кучешко грозде. Solanum nigrum е източник на томатидин, глюкоалкалоиди, соламарин, глюкозиди — солацеин и соланин и др. Растението Solanum dulcamara пък е богато на сапонини, глюкоалкалоиди, гликозиди, танини, провитамин А, витамин С и др.
Събиране на кучешко грозде
За медицински цели се употребяват надземните части на черното и червеното кучешко грозде. Младите клонки заедно с листата се събират по време на цъфтежа на растението - от юли до септември. При събирането на дрогата се избира слънчево и невлажно време, за да не се влоши качеството на билката.
Събраните растение се разстилат на сянка, за да се изсушат. За същата цел може да се използва и сушилня, като температурата на сушене трябва да е до 45 градуса по Целзий. Изсушената дрога е без натрапчиво ухание, със зелен цвят. От пет килограма събрани клонки червено кучешко грозде се получа един килограм суха дрога.
От около седем килограма черно кучешко грозде се добива един килограм сушена билка. Изсушените растения трябва да се съхраняват в тъмни и проветриви места с ниска влажност. Те трябва да са отделени от неотровните видове.
Ползи от кучешко грозде
Червеното кучешко грозде е добре известно в народната медицина от векове. Плодните дръжки на растението се ползват за направата на отвари, имащи диуретично, противовъзпалително и потогонно действие. Високо ценен е и слабителния ефект на билката. От нея също така се правят и компреси, с които се успокоява възпалена и наранена кожа.
Червеното кучешко грозде е с доказан ефект при кашлица, задух, ревматизъм, плеврит, треска. Според народните лечители дрогата действа благоприятно още при невралгии, изкълчване, болезнена менструация, диария, воднянка, проблеми с пикочния мехур, сифилис, подагра, лишеи, краста и др.
Същото като червеното кучешко грозде Solanum nigrum присъства в народната медицина вече столетия наред. Според знахарите растението действа отпускащо, дезинфекциращо, болкоуспокояващо и диуретично. Ето защо черното кучешко грозде се употребява за справяне с тревожност, депресии, невралгии и др.
Действа ефикасно още при гърчове, главоболие и кожни заболявания. Растението помага при циреи, псориазис, охлузвания, екземи, обриви и др. Отвари от него се прилагат и при сърбеж около ануса. В миналото извлеците от него са се използвали и като сънотворно.
Народна медицина с кучешко грозде
От свежите листа на червеното кучешко грозде може да се приготви субстанция за заздравяване на рани и лекуване на отоци и хемороиди. За целта счуканите пресни листа на растението се накисват в зехтин (в съотношение 1:10). Така те трябва да престоят двадесет дни. Получената смес се ползва за мазане на проблемна кожа.
Народната медицина предлага и рецепти с черно кучешко грозде. Една от тях препоръчва узрелите зрънца на растението да се използват като средство за лекуване на циреи, обриви и гнойни рани. За да забъркате мазилото, ще трябва първо да смачкате добре няколко узрели зрънца от билето и да ги смесите със слънчогледово олио. Получената субстанция може да се използва за налагане на проблемните зони.
Вреди от кучешко грозде
Множеството изследвания, на които са били подложени Solanum dulcamara и Solanum nigrum, показват, че малко или много различните части на тези растения могат да бъдат токсични. Ето защо билките не бива да се прилагат без знанието на компетентно лице.
При неправилна употреба на някое от двете растение може да се наблюдава гадене, повръщане, замайване, сънливост. В случай че забележите подобни симптоми, незабавно трябва да потърсите лекарска помощ.
Медицинските специалисти ще предприемат лечение в зависимост от степента на отравяне. Ако при отравяне с някое от двете растение не се потърси лекарска помощ, краят може да бъде и фатален.
