В последните години хората са обхванати от същинска параноя по отношение на мазнините. Всички, които са загрижени за своето здраве, се стараят да сведат приема им до минимални количества. Вредни мазнини съществуват, но не бива всички мазнини да се слагат под общ знаменател.
Най-общо мазнините се разделят на наситени и ненаситени мазнини. Наситените мазнини са в твърдо състояние при стайна температура и в повечето случаи имат животински произход. От растителните продукти се съдържат единствено в кокосовото и палмовото масло.
Поради високата си температура на топене те остават в твърдо състояние в човешкото тяло, запушвайки артериите и повишавайки лошия холестерол. Именно на тази група мазнини се дължи лошата слава на мазнините като цяло.
За разлика от наситените мазнини, ненаситените мазнини са в течно състояние при стайна температура. Те не само унищожават лошия холестерол, но и са жизненоважни за доброто здраве. Организмът не може да ги синтезира сам, затова трябва да се набавят от хранителни продукти.
Ненаситените мазнини съдържат една или две двойни връзки в основната си въглеродна верига. При всяка от връзките има ниско ниво на насищане с водород.
Видове ненаситени мазнини
Мононенаситени мазнини – срещат се в ядките и зехтина и имат свойството да увеличават нивата на добрия холестерол за сметка на нивата на лошия.
Полиненаситени мазнини – склонни са да намалят производството както на лошия, така и на добрия холестерол. В тази група спадат омега-3 и омега-6 мазнини, които носят редица ползи за здравето.
Източници на ненаситени мазнини
Отлични източници на ненаситени мазнини са маслини, зехтин, авокадо, фъстъци, масло от рапица, лешници, бадеми, растителни масла, риба. Най-богати на ненаситени мазнини са риби като сьомга, скумрия и пъстърва.
Ползи от ненаситени мазнини
Ненаситените мазнини:
- подобряват състоянието на кожата и косата;
- забавят процесите на стареене;
- изключително важни са за развитието на мозъка;
- укрепват имунната система'
- регулират нивата на кръвната захар.
Ненаситените мазнини са изключително важни, защото предпазват от сърдечно-съдови заболявания, рак, инсулт и диабет. Те защитават организма от алергии, възпалителни състояния, артрит. Участват и в образуването на спермата, като недостигът им може да причини стерилитет.
Приеманите с храната ненаситени мазнини осигуряват на организма ценните омега-3 и омега-6 мастни киселини, които той не може да произведе сам. Основните мастни киселини подпомагат растежа на тялото, придават здрав вид на кожата и упражняват важна роля за правилното функциониране на мозъка и централната нервна система.
Те произвеждат подобни на хормони вещества, които регулират кръвното налягане и кръвосъсирването, като същевременно подсилват имунната система.
Съвети за прием на мазнини
С оглед здравословното хранене и превенция на редица тежки заболявания, трябва да се спазват определени правила в храненето. На първо място, необходимо е да се избягва консумацията на големи количества салатени сосове и майонеза; обработени храни, полуфабрикати, сладки и солени бисквити.
Поне веднъж седмично трябва да се консумира риба, която се пече или задушава. Колкото може по-често да се консумират плодове и зеленчуци. Маргаринът съвсем не е безвреден, затова не бива да се прекалява и с него.
Преди да посегнете към него, се уверете, че той не съдържа повече от 2 г наситени мазнини за количество от 1 с.л. При готвене използвайте течно растително масло.
Използвайте повече ненаситени мазнини, какъвто е зехтинът. Като цяло наситените мазнини трябва да се ограничат до минимум за сметка на ненаситените, които са полезни за здравето.
Наситените мазнини за идеални за пържени шницели или панирана риба, но тези храни и начин на готвене трябва да са по-рядко на трапезата ни.
