Една трета от територията на България е заета от планини, така че съвсем резонно диворастящите гъби да едно от природните богатства на страната ни. У нас има повече от 200 вида ядливи гъби, но дори и най-опитните гъбари не събират повече от 40-50 вида. На начинаещите гъбари се препоръчва да събират единствено и само дървесни гъби, защото те нямат отровни двойници.
Най-често в кошниците на гъбарите попадат кладница, праханова гъба, пъстърва и сярна гъба. Кладницата наподобява огромен кичур от асиметрични шапки с къси пънчета, тя има сиво-кафяв цвят, а месото на шапките е бяло.
Обикновено кладницата расте върху широколистни дървета, като орех, бреза, върба и топола. Кладницата има широко приложение в кулинарията. Може да си приготвите супа от гъби кладница, гъби кладница със сметанов сос и дори панирана кладница.
Гъбата пъстърва, която също попада в групата на дървесните гъби, е кръстена на едноименната риба заради еднаквото им оцветяване. Тази гъба има полукръгла форма, на петна е и също расте само по широколистни дървета.
Много лесно се различава сярната гъба, чиито шапки са с неправилна овална форма и са закрепени директно върху стъблата на дървото.
Малко известен факт е, че в българските гори могат да се намерят някои супергъби, широко рекламирани предимно като азиатски. Сред тези т.нар. китайски супергъби, най-разпространена у нас е чагата, която расте в брезови гори, но само в техните естествени находища на височина над 1600 м. Предпочита възрастни дървета на над 50 години.
У нас може да се намерят също мийтаке, както и гъбата рейши, но те са забранени за бране, защото са защитени видове, застрашени от изчезване.
