Грисът се получава при смилането на пшеничени или царевични зърна, като в процеса се получават съответно пшеничен грис или царевичен грис. У нас грисът е широко употребяван в кулинарията.
От него се приготвят различни видове хляб, сладкиши с грис, кремчета с грис, както и тесто за макарони, кускус, спагети и други тестени изделия. Дори обичаното от мнозина ашуре е немислимо да се приготви без грис.
Грисът е богат на хранителни вещества, витамини и микроелементи. Една порция грис халва ще ви зареди с витамин B1 (тиамин), витамин В2 (рибофлавин, Ниацин (витамин В3 или РР), витамин В5 (пантотенова киселина), Витамин В6 (пиридоксин), фолиева киселина(витамин В9).
Грисът има способността да увеличава обема си няколко пъти по време на кулинарната обработка. При приготвянето на каши грисът се вари, докато при приготвянето на десерти се използва суров, за да поеме отделената при печенето влага.
При приготвянето на каши с грис, най-вече при приготвянето на мляко с грис, от особена важност е грисът да бъде сварен точно колкото трябва, защото в противен случай рискувате кашата да стане твърда и неприятна на вкус. Обикновено грисът се прибавя към вече заврялата вода или прясно мляко на тънка струйка.
Грисът трябва да се бърка през цялото време, докато се вари, защото иначе кашата ще стане на бучки. Обикновено времето за варене е около 5-7 минути, като след това той става твърд и жилав.
