При повечето тестени печива готвачите прибягват до помощта на набухвателите. Те представляват химични съединения или естествени продукти и съставки, които влизат в взаимодействие с други съставки и се образуват други съединения, чрез които се образува въглероден диоксит, а оттам се получава и набухването при печене.
Един от най-разпространените набухватели, които се използват в кухнята, е бакпулверът. Но той не е единствения набухвател, който може да се използва за целта. Някои от неговите алтернативи са:
- Хлебна мая – суха и жива /на кубче/;
- Сода бикарбонат, но за да се активира тя, има нужда да влезне в съединение с киселина, а за кулинарните нужди най-често се използва кисело мляко или оцет.
- Амонячната сода – важно е да знаем, че при готвене с нея се отделя неприятна миризма на амоняк при печене, но ароматът му изчезва след това, защото се изпарява под формата на газ. Тя обаче не се използва толкова широко в рецептите, защото третирането ѝ като добавка набухвател се смята за остарял метод или иначе казано - демоде.
- Пекарски прахове и съставки – в специализираните магазини и сайтове могат да се намерят специални прахови продукти, които в състава си имат специални композиции от съставки, а такива пекарски прахове обикновено се използват от пекарните и сладкарите, защото те не залагат на късмета дали ще им бухне хлябът, а търсят помощ именно от такива продукти.
Друг трик за бухването на тестото е брашното винаги да се пресява, преди да се добави към тестената смес. Такава между брашнените прашинки се получават въздушни джобчета, които спомагат процеса на бухване.
Може да получите бакпулвер, като смесите 1/2 ч.л. лимонтузу + 1/2 ч.л. сода бикарбонат.
