Още в древността египтяните приемали гъбите като храна на боговете, като са вярвали, че тяхната консумация ще им осигури безсмъртен живот, отреден само за фараоните. Останалите нямали право да докосват тази божествена храна.
Векове напред в началото на XVII век във Франция започват да отглеждат печурки. В двореца си в Англия Джордж IV отглеждал култивирани печурки в специално за тази цел отделна сграда.
Царска печурка (Agaricus augustus) е подвид в семейството на печурките. Наричаме я още Кралска печурка или Гигантска печурка. У нас тя се среща по планинските места в иглолистни, по-рядко в широколистните райони. Периодът ѝ на събиране е от края на юли до топлия все още октомври. Намира се и по щандовете в хранителните магазини.
Характеристиката на тази гъба с превъзходен вкус е полусферичната ѝ шапчица, покрита с охрено-кафяви или златисти триъгълни люспици. Ръбът на шапката е първоначално подвит навътре, по-късно изправен, често насечен при по-старите екземпляри.
Ламелите в младите екземпляри първо са бели, после оттенъкът им става розов, а накрая са тъмно кафяви.
Пънчето на царската печурка е задебелено и вкоренено в почвата, а накрая към шапката добива цилиндрична форма. Горната повърхност на пръстена е слабо набраздена, а долната е пухеста, с жълтеникаво оцветяване и с брадавици по ръбчето.
Хората от Изтока отдавна са открили ценните хранителни свойства на гъбите. Техният основен състав е подобен с този на зеленчуците. Подходяща и ценна храна са за хората на режим като вегетарианците, които ги определят като суперхрана поради високия процент на протеини - 2,78%, и диетични фибри -1,08%. Протеините могат да се концентрират до 13,4%, а фибрите - 18,2%, след като се отнеме водата.
За страдащите от диабет консумацията на печурки се оказва добра алтернатива заради ниското им съдържание на натрий. Липсата на захар и мазнини ги прави подходящи за това заболяване. Високото съдържание на цинк в печурките повишава съпротивителните сили на организма, те са богати и на фосфор, калий и калций.
Балансът на аминокиселините лизин, валин, левцин, изолевцин, триптофан и треонин наподобява съдържанието на аминокиселините в яйцата. Не само минерали, но и достатъчно витамини има в състава Кралската печурка, което ги прави добри "съюзници" на всяка една гозба. С най-високо съдържание са витамините А, К и D.
Тези гъби са превъзходна нискокалорична храна, която може да бъде приготвена самостоятелно или като гарнитура, в сосове или печива.
Способността им да предизвикват ферментация допринася за участието им в приготвяне на пиво, вино и хляб. Приготовлението им и начина на технологична обработка е от значение и за добрия краен резултат на ястието.
Трябва да знаем, че първото правило преди кулинарна им обработка е, че гъбите не се мият, а се почистват с четчица от полепналия торф (пепелина). При термична обработка те отделят вода, а при миенето им те попиват тройно от нея.
Аз лесно ги почиствам, като ги сложа в найлонов плик и прибавя царевичен грис в него-2-3 с.л. След като го разклатя енергично гъбите са почистени и готови за термична обработка.
Второ правило за тях важи, че при нарязване, те губят бързо цвета и ароматите си, затова между нарязването им и термичната обработка не трябва да минават повече от 10-15 минути.
Маринованите царски печурки издържат в хладилник до една седмица. Те са чудесно допълнение към ястие, ордьовър или като самостоятелно мезе.
Най-лесната кулинарна рецепта е задушени кралски печурки на тиган с масло, чер пипер, мащерка и скилидка чесън или пък запечени във фурната, като прибавим сирена към тях в края на запичането им.
Най-дълго издържат изсушените кралски печурки. Технологичният процес на сушене е практичен и лесен. След почистването им ги нанизваме на конец на разстояние една от друга и изсушаваме на сенчесто и проветриво място.
Преди тяхната термична обработка сушените гъби накисвам в подсолено хладко прясно мляко.
Бланшираните печурки в домашни условия подваряваме в подсолена кипяща вода, в която сме добавили лимонов сок. Поставени в буркани, те издържат в хладилник от 5 до 7 дни.
Чудесни са както пълнени, така и в ястия, супи, печива и сосове.
Кралската печурка е деликатес, а рецептите с печурка са най-различни според нашите предпочитания и вкус. Препоръчваме да опитате някоя от рецептите за:
- пиле с гъби;
- пълнени гъби;
- или ризото с гъби;
