Сотирането е кулинарна техника, при която продуктите се готвят на силен огън с минимално количество мазнина за кратко време и при често раздвижване, за да не загарят. Умишлено употребих думата раздвижване, защото само с разбъркване не би се изчерпало описанието на тази част от процеса.
Най-често, за да се избегне слепване или загаряне при сотирането, тиганът се движи напред назад с леки замятания при които парченцата от продукта, който се готви, се отделят от дъното и сменят мястото си, което им позволява да се сготвят равномерно.
Когато сотираме, трябва да се снабдим с тиган с дебело дъно и достатъчно широк, за да не стоят продуктите на купчинка, а всяко парченце да е отделно едно от друго.
За да приготвим сотиран лук, го режем на тънки жулиени или кълцаме на сравнително дребни кубчета.
За 1 глава кромид лук ще ни е нужна 1 лъжица мазнина - зехтин или олио. Тя се слага, когато тиганът вече е загрят на умерен до силен огън, и се разнася добре по цялата повърхност.
Тогава се слага лукът по описания по-горе начин - разпределен равномерно на разстояние, а не на купчинки.
С леки периодични замятания и движение напред-назад се готви от 3 до 5 минути за леко хрупкав лук, все още бял на цвят. От 4-5 минути за лек загар, добива сладост и омеква. А ако продължите готвенето ще имате по-тъмен карамелен загар. Степента на готовност, която ще изберете, зависи от вкуса ви и рецептата, която изпълнявате.
Може да сервирате сотирания лук и като гарнитура към меса, риба или в комбинация с други зеленчуци. Ако просто е част от друга по-комплексна рецепта, то тази техника ще направи ястието по- вкусно, защото се смята, че при сотиране вкусовете и ароматите се запазват и усилват, което не може да се каже например за пърженето.
