Според легендата коренчето на корейския чай Гинзенг (женшен) е било дадено на хората като дар от боговете на планината.
Неговото ботаническо наименование е Панакс или както е популярно у нас женшен. Името му произлиза от думите пан - всичко, и акос - излекувам, което отразява неговите вселечебни свойства.
Народът го нарича още корен- човек, корен на живота, дар на безсмъртието и др.
Китайската медицина тълкува толкова многостранната ефикасност на женшена като резултат преди всичко на неговото общотонизиращо действие върху целия организъм. Този ефект обяснява благотворното му въздействие при толкова разнообразни по причина и механизми на възниквани заболявания.
Обикновеният женшен е многогодишно тревисто растение, което достига на височина 30-70 см.
Корените му, които приличат на тези на магданоза, достигат на дължина до 25 см и дебелина 2-2,5 см.
Установено е, че женшенът повишава повече умствената отколкото физическата активност.
Върху нервната дейност той упражнява всестранно стимулиращо действие.
Продължителен прием на женшен стимулира кръвообразуването, подпомага нормализирането на кръвното налягане, подобрява дейността на органите на храносмилането, подпомага по-бързото възстановяване на функциите на черния дроб след боледуване от хепатит.
Установено е също така, че препаратите от женшен увеличават обмяната на газовете в белите дробове, стимулират тъканното дишане и др.
Отдавна народната медицина използва благотворното действие на женшена върху процеса на заздравяване на раните.
Съществуват различни видове препарати от женшен: спиртни тинктури, настройки, таблетки, прахове и др.
Настройка се приготвя с обикновен 40 % спирт или силно вино. За получаване на 1/2 л настройка се използва 1 корен от 10-15 г. Тя се пие по 30-50 капки.
Тя три пъти дневно с малко вода. В някои страни се приготвят различни ликьори, съдържащи женшен или негови екстракти, които се добавят към разхладителни и ободрителни питиета.
При обобщаване на данни от многогодишни наблюдения може да се направи заключение, че женшенът не трябва да се разглежда като лечебно средство със специфично действие при едно или друго заболяване.
Неговото влияние върху организма трябва да се преценява, на първо място, като стимулиращо и общотонизиращо.
