Зад екзотичното наименование телешки антрекот се крие по-популярното у нас название на онази част от телешката плешка, от която се отрязват малки по размер кръгли парчета месо – телешки медальони.
Ако трябва да сме по-конкретни телешкият антрекот е месото от междуребрената част на телето. В зависимост от възрастта и размерите на животното, телешкият антрекот може да бъде по-голям или по-малък, като от по-големите се приготвят сочни пържоли, а именно по-малките парчета антрекот са познати у нас като медальони.
Перфектният телешки антрекот е мрамориран, сочен и наситен на вкус.
В България традиционно сме почитатели на свинското месо и познанията ни относно телешкото месо и тънкостите при транжирането и кулинарната му обработка все още не са на високо ниво.
Първата и най-важна заблуда за телешкото месо, която трябва да се разсее, е, че то наистина е телешко. Всъщност в магазинната мрежа у нас рядко може да попаднете на телешко месо, в смисъл на месо, от месодайни телета на възраст до 9 месеца.
Обикновено си купуваме говеждо месо от млекодайни породи, което обяснява и качеството на самото месо. От плешката на телето (кравата, говедото) се транжират пържоли, антрекот (медальони) и ребра. Препоръчваме родните меса да се мариноват преди готвене, защото има опасност да станат сухи и жилави.
Нищо сухо и жилаво няма да намерите в рецептата за телешки медальони с печени домати или Будапещенски медальон.
