Ресторантът е вечната класика на храненето, триумфът на синтеза между удоволствието от храната и човешката нужда от общуване. В препускането на съвременния свят той е и малка спирка - за семейна вечеря, среща с приятел или просто бягство от домашната храна.
Днес ресторантът изглежда като добър стар роднина на бара, брънча и клуба. Но някога и той е бил нов и модерен. А преди няколко века дори не е съществувал.
Думата ресторант произхожда от френския глагол "restaurer", който означава възстановявам и който през 12 век се е използвал основно със значението “поправям”, “ремонтирам”.
От началото на 16 век названието започва да придобива “хранителен смисъл” и да се използва за “възстановяване с храна”. В средата на 17 век думата вече има специфично приложение и означава “възстановяващ бульон от месо”, а от 18 век с нея се назовава мястото, на което той се продава.
Първият ресторант, такъв, какъвто го познаваме днес, е отворен в Париж около 1765 година от един собственик на кафе, наречен Буланже. Той бил първият, предложил храна на отделна маса по всяко време на деня. До този момент ханчета и таверни сервирали храна на маса в точно определен час, а в Париж само на доставчици на храна било разрешено да я предлагат извън фиксираните часове. Затова те завели дело срещу Буланже, но го загубили като по този начин създали, без да искат, истинска мания към заведението му сред аристократите и интелектуалците.
И други търговци след това подемат идеята му и възстановяват старата традиция да сервират на хора с крехко здраве възстановителен бульон от месо и зеленчуци. Пред 1782 година Антоан Бовилие, готвач на принц де Конде и кулинарен съветник на граф дьо Прованс, отваря в Париж, в изискана обстановка, “Голямата лондонска таверна”, първият истински голям ресторант, който ще остане повече от 20 години без съперник.
Френската революция ускорява разрастването на феномена - крахът на аристокрацията оставя готвачите без работа и много провинциалисти пристигат в Париж, останали без семейства, които да ги хранят. Оттогава готвачите, обучени в приготвяне на качествена кухня, се превръщат в ресторантьори и от 1789 година в Париж вече има няколко на брой ресторанти, посещавани често от представителите на високото общество. 30 години по-късно те вече са 3000!
В САЩ първият ресторант е отворен през 1794 година в Бостън. Той предлага “обслужване по френски”, такова, каквото е било познато там тогава - ястията са поставени на маса и гостите си сервират сами. Този метод обаче се оказал труден за съставяне на сметките. Около 1810 година руският княз Куракин въвежда във Франция “обслужване по руски”, където клиентът получава ястието, приготвено на плоча.
Междувременно в Париж се появяват нови квартали и в тях се откриват нови ресторанти. Индустриалната революция подпомага процеса и ресторантът от място на градския елит през 19 век се демократизира, за да посрещне нови клиенти - работници, занаятчии и студенти. Местата за предлагане на храна се адаптират към промените и дават началото на механите и други заведения, които сервират евтина храна.
През 1803 година Гримон де ла Рейниер публикува своя “Гурме алманах”, в който коментира парижките ресторанти - първата критика е родена. Пресата подема идеята и започва да предлага кулинарни хроники. През 1850 година "Les Petits-Paris" публикуват адресите на хубавите ресторанти. А предназначен за първите автомобилисти, червеният гид Мишлен се появява през 1990 година и бързо се превръща в упътване в гастрономията.
